„И когато Исус свърши тия думи, народът се чудеше на Неговото учение; защото ги учеше като един, който има власт, а не като книжниците“
(Матей 7:28–29).

Хората, които слушаха Проповедта на планината, останаха поразени – не защото не бяха чували за молитва, милостиня или любов към ближния, а защото Исус говореше с власт. Той не беше като учителите, които само предаваха принципи и правила. В думите Му имаше живот, защото самият Той е Животът.

Често сме изкушени да се задоволим с „библейски принципи“ – да търсим мъдрост, но без да търсим Лицето на Онзи, от Когото идва. Тогава рискуваме да приличаме на онези, за които Исус каза: „Изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот, а те са, които свидетелстват за Мене“ (Йоан 5:39).

Признавам, имало е моменти, когато съм се чувствал като онези хора на концерт на Колдплей – двойка, уловена в изневяра и внезапно показана на големия екран пред всички. Тогава ясно виждах, че съм заменил живата връзка с Бога с удобни правила, които ме устройват.

Словото е добро и свято, но то е средство към цел – лична среща с Христос. И затова думите Му в Проповедта на планината звучат различно: те не просто учат, те преобразяват. Поканата е ясна – не спирай до принципите, а тръгни към Личността. Следвай не само Неговото учение, но и Него самия, защото Той има „всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18).

Джордан Рейнър