„Ето моята ЗАПОВЕД: Обичайте се един друг ТАКА,КАКТО аз ви обикнах. Няма по-голяма любов от това да ДАДЕШ ЖИВОТА СИ за приятелите си. Вие сте мои приятели, АКО вършите това, което ви заповядвам.

Вече не ви наричам «СЛУГИ», защото слугата не знае какво прави господарят му. Наричам ви «ПРИЯТЕЛИ», ЗАЩОТО ви ИЗВЕСТИХ ВСИЧКО, което чух от своя Баща.

НЕ ВИЕ ИЗБРАХТЕ мен, а АЗ ИЗБРАХвас и ви ОПРЕДЕЛИХ да отивате и ДА ДАВАТЕ ПЛОД, и искам плодът ви да е ТРАЕН. ТОГАВА Отец ще ви даде каквото и да поискате в мое име.

Това ви заповядвам: Обичайте се един друг!

Ако СВЕТЪТ ви МРАЗИ, помнете, че първо е намразил мен. Ако принадлежахте на света, той щеше да ви обича като свои. Но ВИЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖИТЕ на света, защото аз ви избрах и отделих от него: затова светът ви мрази.”

Да се обичаме не е препоръка, а ЗАПОВЕД. Какво, че не лъжеш, не прелюбодействаш, не крадеш, ако не обичаш? Пак си нарушител!

Тогава изниква пилатовският въпрос: Що е любов? и моменталният отговор на Сърцеведеца е : ДА ДАДЕШ ЖИВОТА СИ! Тогава си и истински ПРИЯТЕЛ на човеците и на Бога. САМО ТОГАВА можеш да претендираш за това. Приятелят е също този, който ти ИЗВЕСТЯВА ВСИЧКО, що касае най-дълбоките му виждания и на когото можеш да известиш всичко.

И стига с тези изрази: Когато повярвах, когато намерих Бога…! Всъщност Бог ни призова на Своето време – съдба е, небесно призвание, ОПРЕДЕЛЕНИЕ и назначение! Какво призвание? Да ДАВАМЕ ПЛОД! Да даваме, не да вземаме! Не какъв да е плод, не от време на време, но качествен, ТРАЕН! Не ние ползваме Бог, но Той ползва нас! Той не е създаден за нас и нуждите ни, но ние сме създадени за Него и нуждите Му!

ТОГАВА, при такова съзнание и поведение, както ние Го слушаме, така и Той ще ни слуша и ще ни дава каквото и да пожелаем.

Ако се ОБИЧАМЕ, ще можем и да понесем ОМРАЗАТА НА СВЕТА, тогава ще можем да се разграничим от него, да осъзнаем небесното си гражданство и да го победим!

КОЛКО ВАЖНА Е ЛЮБОВТА!

Без нея не можем нито да угодим на Бога, нито да устоим в света.

Автор: Диляна Николова