Ден като всеки друг. Ставаш от леглото. Взимаш си душ. Миеш си зъбите. Закусваш. Четеш Библията си и се молиш. Посвещаваш деня си на Господa. И тогава нещо се случва. Посещение от полицай, който ти казва, че е имало инцидент член на семейството ти. Обаждане от лекар, който те информира, че трябва да дойдеш незабавно заради нещо, което е открил в изследването. Писмо от съпруга/съпругата ти, в което пише, че бракът ви е приключил. Болка в тялото, каквато никога преди не си чувствал/а.
Кризата удря силно и бързо. Светът на Йов се срива за един ден. Импулсивно действие от страна на братята му променя хода на живота на Йосиф. Когато кризата удари, естествената склонност е да погледнем навътре и да се запитаме: „Как ще преживея това? Има ли някаква надежда за мен?“ Но по-добър – и, признавам, много по-труден – вариант е да търсим възможности насред кризата.
Бог допуска несгоди и кризи в живота ни по важни причини. Ако се съсредоточим върху тези причини, можем да растем духовно, дори и в най-лошите обстоятелства. Една от причините, поради които Бог допуска несгоди, е, за да ни държи смирени. Просперитетът и успехът са склонни да правят хората горди и самодостатъчни. Губим от поглед нуждата си от Бога. Несгодите и кризите ни напомнят колко много се нуждаем от Него.
Бог позволява на несгодите да ни научат на вечни истини, които иначе не бихме научили. Вярата, която не може да бъде изпитана, е вяра, на която не може да се има доверие. Бог иска да се закалим и да узреем като вярващи. Несгодите помагат да се постигне това.
Несгодите ни дават съчувствие към ближните, които страдат. Павел пише: „Той ни утешава във всички наши скърби, за да можем и ние да утешаваме другите; когато те са измъчвани, ще можем да им дадем същата утеха, която Бог е дал на нас“ (2 Коринтяни 1:4). Когато издържате несгоди, вие сте в позиция да помогнете на другите да ги издържат. Можете да им помогнете да се ориентират в трудния терен. Можете да предложите конкретно насърчение. Можете да кажете: „Преживях това. Ето какво направих. Нека се помоля за вас.“
Важно е да гледаме на несгодите си в перспектива. Павел пише: „Защото сегашните ни неволи са малки и няма да траят много дълго, но те ни носят слава, която ги надхвърля многократно и ще трае вечно!“ (2 Коринтяни 4:17 NLT). Вместо да се фокусираме върху проблемите, които виждаме сега, трябва да се съсредоточим върху радостите, които предстоят и ще траят вечно. Божиите хора са по-добре във вечността, защото страдат временно.
Несгодите в крайна сметка ни приближават до Бога. Псалм 46:1–3 казва: „Бог е нашето убежище и сила, винаги готов да помогне във времена на беда. За да не се боим, когато дойдат земетресения и планините се срутят в морето. Нека моретата бучат и се пенят. Нека планините треперят, докато водите се надигат!“ (NLT). Без значение каква форма приемат нашите несгоди, Бог ще бъде с нас през тях.
Автор: Грег Лори
Harvest.Org
