Като българин и вярващ човек, винаги съм усещал, че нещо липсва в начина, по който учим за великите ни дейци – будители и просветители. Знаем имената им, датите, паметниците, но не и вярата, която ги е движила. Тази вяра, която им е давала сила да страдат, да се жертват и да вярват в нещо по-голямо от себе си – в Бога и в свободата на народа.
От десетилетия учебници и идеологии премълчават тази истина. Комунистите представяха Левски без кръста, Кирил и Методий без Евангелието, Славейков без Библията. Защо? Защото тази истина е опасна – за всеки, който иска народът да е без памет и без душа.
Но нашите герои не са били просто революционери и просветители. Те са били духовни воини, които са вярвали, че свободата на България започва със свободата на душата.
Дяконът, който не проклинаше враговете си
Васил Левски (1837–1873) – Апостолът, но преди всичко дяконът Игнатий. Ръкоположен през 1858 г. в Сопотския манастир, Левски първо служи на олтара, преди да тръгне по пътя на борбата. Той не изоставя Бога, за да стане революционер – той просто превръща вярата си в действие.
„Ако спечеля – печеля за целия народ. Ако загубя – губя само мене си. Да бъде волята Господня.“
Това не е лозунг. Това е молитва.
В писмата си Левски никога не използва език на омраза. За враговете казва „угнетителите“, но не ги проклина. Вярва, че истинската свобода е „чиста и свята“ – не политическа, а морална.
„Всички народи – и турци, и евреи, и черни – ще бъдат равни в една чиста и свята република.“
Той не воюва срещу хората, а срещу неправдата. Левски е бил монах, който взема кръста си – не меча.
Източници:„Документи за Васил Левски“ – БАН;„Живот и дело на Васил Левски“ – Ив. Унджиев;„Левски пред съда на историята“ – Н. Генчев.
Петко Славейков – поетът, който преведе Библията
Когато се говори за Славейков, повечето си спомнят думите: „Не сме народ, не сме народ, а мърша“. Малцина обаче знаят, че той превежда първата пълна Библия на новобългарски език (1871 г., Цариград), заедно с протестантските мисионери д-р Албърт Лонг и Елайъс Ригс.
Това не е било литературен каприз, а сериозна духовна мисия. Славейков вярва, че народът не може да бъде свободен, ако не познава Божието слово.
Той пише следните думи: „Библията е книга, писана за народа. И на народа трябва да се върне.“
Преводът му предизвиква яростна реакция от част от духовенството. Наричат го „протестантин“, „предател“, „заблуден“. Но той не се отказва. Знае, че вярата без истина е суеверие, а просвещението без Бога – празна гордост.
Източници:БАН – „Цариградска Библия“ (1871);„История на протестантството в България“ – К. Петров;Биография на Славейков – Н. Генчев.
Кирил и Методий – мисионерите с азбука
Девети век. Светът се дели между гръцкото и латинското християнство. Тогава двама братя от Солун – Кирил и Методий – се осмеляват да направят немислимото: да преведат Библията на славянски език.
Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука. С нея славяните получават не просто букви, а възможност да познаят Христос на своя език. Това не е културен проект – това е духовно освобождение.
„Не са ли Бог създал всички езици? Как смеете да ограничавате Божието слово само до три?“— Св. Кирил, пред папа Николай I
Методий е хвърлен в затвор, Кирил умира в Рим. И все пак делото им оцелява – чрез България. Княз Борис приема учениците им и създава Преславската и Охридската школа. Оттук започва славянската писменост, култура и духовност.
Източници:„Житие на Константин-Кирил Философ“;„Житие на Методий“;Г. Бакалов, П. Мутафчиев – „История на България“.
Те вярваха, преди да освободят
Нашата история не започва с революцията, а с вярата. Преди да дойде Левски – беше Паисий. Преди да се издигне перото на Славейков – беше Неофит Рилски. Преди буквите – беше молитвата.
България е родена не от омраза, а от Слово. От монаси, които пишеха в килии, от учители, които четяха Библията на децата, от поети, които превръщаха молитвите си в стихове.
И точно това е, което комунистическата власт след 1944 г. се опита да заличи – вярата като корен на нашата идентичност. В продължение на десетилетия думата „дякoн“ изчезва от учебниците, а героите ни се представят като „просветители без Бога“.
Източници:Евелина Келбечева, „Изследвания за комунистическа пропаганда;„Историята под контрол“, Център за академични изследвания; Учебници по история (1950–1980), архив на МОН и БАН.
Истинската свобода
Свободата, за която те мечтаеха, не беше просто политическа. Беше свобода на съвестта. Свобода да вярваш, да говориш, да бъдеш морален човек.
„Истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:32)
Левски я живя. Славейков я написа. Кирил и Методий я преведоха.
Днес ние само я честваме – без да я живеем. Паметниците им стоят, улиците носят имената им… А сърцата ни – чии са?
Историята няма нужда от още паметници. Има нужда от хора с вяра. Хора, които ще продължат това, което започнаха Левски, Славейков, Кирил и Методий – да върнат Бога в сърцето на България.
„Ако днес чуеш гласа Му – не закоравявай сърцето си.“ (Евреи 3:15)
Автор: Верен Тончев
Пълното видео можете да гледате тук.
