Слушайте сега, вие, които казвате, и на които казват:

Църквата трябва да бъде фактор в света!

Какъв фактор? Какво да определя?

Такива хора обикновено казват: Църквата трябва да дава най-доброто и да е конкурентна с най-добрите постижения, що се касае до поучения, беседи, с видеа като качествена картина и звук; да привлича влиятелни хора от всички сфери, хора с възможности и популярност.

Ами не се ли усещате, че това е реваншизъм?

Че е търсене за реабилитация, че е търсене на прием и признание от света, но по неговите критерии за успех и значимост?

Не осъзнавате ли, че повечето такива послания идват от хора, които са никои в света. Нямат високо образование, нямат научни постижения, нямат развит бизнес (или поне са нямали такъв, когато са дошли в църквата и докато не са почнали да третират нея като бизнес), някои дори нямат светска професия, нямат изявени дарби, освен сладкодумието, нямат значими, полезни за другите, безкористни дела. Всъщност не са допринесли нищо за обществото, в което толкова желаят да са фактор.

Те, допринеслите, отдавна са спрели да плащат данък обществено мнение, иначе не биха били това, което са, и не биха достигнали това, което са постигнали. Допринеслите разпознават истинско от фалшиво, чисто от нечисто, скъпоценно от нищожно и обикновено седят на задните седалки на църквата… Не се бутат за изява, не се стремят към бурни активности, защото те вече са успели, те са популярни, без да го търсят, те са значими, без да изискват почести и титли, защото делата им го правят вместо тях.

И какво, ако видеото не е 5К? И какво, ако звукът не е като от студиото на Бионсе? И какво, ако имиджът, поведението, пеенето (пипнато от програми, впрочем) не е като на модните икони в коуч говоренето и в световните музикални класации (е, в леко християнски вариант)?

Не ние трябва да ставаме полека като тях, на принципа на сварената жаба, но който иска да се трансформира, да се равнява с нас. Светът няма какво да ни даде, ние имаме какво да му дадем. Не той ни оценява и съди, но ние ще съдим дори и ангелите.

Докога ще лицемерстваме, ще се преструваме, ще насилваме Божия Дух и собствената си душа и ще се заблуждаваме, че вършим Божията воля, угодничейки на светския дух и на човеци?

Докога ще насилваме ближния, ще сме неискрени с него, ще го използваме, ще го объркваме, налагайки му своята правда, своя интерес, амбиции, комплекси, възползване от позиция, точно като светските организации и човеци, под предлог, че така в момента върви модата по всички църкви, така се процедира, така е нормално?

Църквата е силна и влиятелна, когато е в Духа!

Когато е искрена!

Когато пръска не високоумни поучения или захарно-напомпани насърчения, а думи на живот, чути в скришната стая директно от Небето.

Когато не само има вид, но е със силата на благочестието!

Когато е дом за бездомния, очи за слепия, семейство за сирачето, вдовицата, храна за гладния и лечебница за болния.

Когато не си слага късата пола и мрежестия чорапогащник, за да се хареса на пошлия вкус на света и не се мери с неговия аршин колко е пораснала…. в очите на слепите.

Църкво, къде си?

Автор: Диляна Николова