В края на октомври т.г. в Сеул се проведе генералната асамблея на Световния евангелски алианс. Участваха близо хиляда делегати от 124 страни, а мотото на срещата беше: „Благовестието за всеки“. В предишните два репортажа очертахме началото и някои основни акценти. Тук проследяваме заключителни дни на глобалния форум, който се провежда на всеки шест години.

В последните два дни на генералната асамблея на Световния евангелски алианс (СЕА) в Сеул залите на църквата „Саранг“ се превърнаха едновременно в молитвено събрание и работно пространство. След тържествените богослужебни събрания, в които участваха също няколко хиляди корейски вярващи) и общо 23 панела, посветени на глобалната мисия, дойде ред на някои организационни решения, които определят посоката на световното евангелско движение през следващите години.

СЕА днес: растеж и представителност

Днес Световният евангелски алианс обединява 161 национални алианса – с 27 повече в сравнение с предишната асамблея в Джакарта през 2019 г. В Сеул се събраха близо хиляда делегати от 124 страни и това го превръща в най-представителното събрание в 179-годишната история на движението. Този растеж потвърждава едно по-дълбоко движение: тежестта на световното евангелско християнство вече се намира в така наречения majority world – в Африка, Азия и Латинска Америка.

Корейското гостоприемство

Провеждането на генералната асамблея на СЕА съвпадна с няколко паралелни форума на корейски евангелски водачи, превръщайки събитието в общо преживяване на глобалната и местната църква. Над пет хиляди пастири и мисионери от Южна Корея се присъединиха към международните делегати за богослуженията и работните сесии. Сред паралелните събития за местни водачи бяха: Националната конференция майорна корейските пастири; срещи на движението „Христос над Африка, Азия и Латинска Америка“ (COALA), разговорите „Изтокът среща Запада“, Глобалният форум за стратегическо сътрудничество, както и т.нар. Симпозиум на диаспората.

Корейската църква, която за малко повече от век измина пътя от мисионерско поле до една от най-активните благовестителски сили в света, се превърна в домакин и съучастник на събранието. На моменти делегатите на генералната асамблея на СЕА споделяха усещането, че са се оказали гости на корейско съживително събрание – с огромните мащаби (хиляди хора в огромни зали, с хор от 400 певци и оркестър от сто музиканти); с липсата на превод през големи части от събранията; с дисциплинираното хвалебно пеене и продължаващите по три-четири часа богослужения.

Тази близост постави и стратегически въпроси: как глобалното движение може да си партнира с една национална мегацърковна мрежа, без да изгуби своята деноминационна пъстрота и наднационална идентичност? И как енергията на корейските вярващи може да се влее в по-широкия пулс на световната евангелска мисия?

Ново ръководство и нови хоризонти

На работната среща на водачи от всички континенти беше приет новият Международен съвет на СЕА – органът, който ръководи алианса между асамблеите. В него влизат представители на всички регионални обединения на евангелските алианси. В него Европа е представена от д-р Райнхарт Шинк, генерален секретар на Немския евангелски алианс.

В същия ден официално встъпи в длъжност и д-р Ботрус Мансур – първият генерален секретар на СЕА, идващ от Близкия изток. Роден в Назарет, завършил право в Йерусалимския университет и основател на баптистка църква и баптистко училище в Израел, Мансур носи рядка комбинация от богословска чувствителност и юридическа прецизност. Той има богат опит в сферата на образованието и междуцърковния диалог, както и в застъпничеството за религиозни свободи в региона. Избирането му е историческо – не само защото в СЕА на високо равнище сега се чува гласът на арабските християни, но и защото символизира зрелостта на едно движение, чиято основна членска маса от няколко десетилетия е извън Европа и Северна Америка.

Ботрус Мансур наследява д-р Гудуил Шана, който заемаше ръководна роля в СЕА след оттеглянето на д-р Томас Ширмахер по здравословни причини. Шана, който временно съчетаваше две отговорности, приветства своя наследник с думите: „Прекрасно е, че тази важна роля се поема от опитен и всеотдаен водач.“

Председател на новия Международен съвет стана д-р Годфри Йогараджа – изпълнителен директор на Националния християнски евангелски алианс на Шри Ланка и председател на Азиатския евангелски алианс. Той е познат с работата си в сферата на човешките права и свободата на вярата. „Ние сме настойници на велико наследство и глобална мисия“, каза Йогараджа.

Както Мансур, така и Йогараджа са юристи, чиято компетентност ще придаде нова стабилност на алианса в глобалните му отношения.

Сеулската декларация

По време на четвъртия ден от конференцията общото събрание на СЕА разгледа документ, озаглавен „Сеулска декларация“. Той беше обсъден на работната среща на представителите на националните алианси, но приемането му стана без участието на европейските делегати, които не бяха виждали предварително текста. В момента на ниво Европейски евангелски алианс се изготвя становище с предложения за някои добавки и корекции. След обсъждането им те ще бъдат изпратени на авторския екип, а след евентуалното им въвеждане декларацията ще бъде официално публикувана.

Завършването на задачата

Основният говорител на вечерните събрания д-р Рик Уорън насочи погледа на участниците към 2033 г. – годината, която символично ще отбележи две хилядолетия от делото, смъртта и възкресението на Исус Христос. Известният християнски писател оглавява и движение под надслов „Да завършим задачата“, което цели да мобилизира църквите по света за изпълнението на Великото поръчение в рамките на следващите осем години.

В първата си проповед Уорън припомни петте измерения на Христовата мисия: да проповядваме Благата вест, да обучаваме ученици, да изцеляваме страдащите, да се молим непрестанно и да градим Църквата Му. Посланията му звучаха не като лозунги, а като конкретен призив за действие – особено в контекста на едно глобално движение, което търси нови начини да бъде вярно на призива на Христос в свят на дълбоки промени.

Ден по-късно Рик Уорън представя модела на първата църква от книгата Деяния на апостолите като вдъхновяващ пример за мисията на Христос в днешния свят. Той я нарече „църквата в най-добрата ѝ форма“ – обединена в молитва (Деян. 1:14; 2:42), превеждаща Божието слово за всички (2:4), празнуваща единството в различието (2:11), подготвяща всеки вярващ да благовества (2:17-18) и учеща вярващите да живеят според словото (2:37-38). Това е общност, която действа с любов (2:42), изживява вярата си в домашна обстановка (2:46), покланя се на Бога с радост и надежда (2:46-47), щедро споделя ресурсите си (2:44) и проявява радикална щедрост към нуждаещите се (2:45).

Уорън подчертава, че силата на църквата не се крие в нейните структури, а в живата общност, която се моли, служи и жертва за благото на другите. Едва когато вярващите действат заедно в любовта и ревността на първата църква – обединени в посвещение и водени от Святия Дух – Великото поръчение ще може да бъде изпълнено докрай.

Автор: Влади Райчинов

Последната, IV част, ще можете да прочетете утре.