Европа е под напрежение. Русия предизвиква НАТО и страхът от война на нашия континент вече не е абстрактен сценарий, а ежедневна новина. В същото време вътрешната поляризация се засилва. Десният екстремизъм и насилие стават все по-смели – както се вижда при безредиците в Хага в събота, 22 септември. Комбинацията от външни заплахи и вътрешни разделения тежи тежко върху сърцата на много европейци. За мнозина думата „надежда“ изглежда крехка, дори наивна.
Но за нас, като последователи на Христос, надеждата не е настроение или чувство. Тя не зависи от геополитиката, нито от общественото мнение, нито от възхода или падението на човешките сили. Християнската надежда е закотвена в живия Господ Исус Христос, който вече е победил смъртта и тъмнината.
Тази надежда не отрича реалността, но се съпротивлява на отчаянието. Тя ни укрепва да останем верни в молитвата, смели в свидетелството и непоколебими в любовта – дори когато натискът нараства. Като евангелисти в Европа, ние сме призовани да въплъщаваме тази надежда: в нашите семейства, нашите църкви, нашите квартали и на обществения площад. Нашите общества отчаяно се нуждаят от общности, които живеят различно – не водени от страх или гняв, а от надежда, която трае.
Един от най-належащите проблеми, където надеждата е под натиск, е миграцията. Тази тема разделя обществата ни повече от почти всяка друга. Политическата реторика често опростява въпроса, подхранвайки страх и негодувание, докато общественото мнение е дълбоко поляризирано. За християните предизвикателството е как да останат хора на надеждата на континент, където миграцията е не само политически дебат, но и източник на недоверие, подозрение и дори омраза. Как можем да устоим на теченията на поляризация и вместо това да покажем, че в Христос има друг път – пътят на истината и любовта заедно?
Това предизвикателство е видимо, в нашето отношение към бежанците. Бежанците не са просто една група сред много мигранти; те са хора, избягали от война, преследване и насилие. Те не са избрали да напуснат домовете си; те са били принудени да бягат, за да спасят живота си. Към тях християнската надежда може да стане видима по мощни начини: чрез гостоприемство, защита и достойнство. Когато отваряме сърцата и общностите си за бежанци, ние свидетелстваме, че Божията надежда е по-силна от страха, изключването или враждебността. Ние въплъщаваме истината, че в Христос никой не е забравен или изоставен.
Колкото по-силен е натискът, толкова по-ярка е надеждата. Не заради нас, а заради Духа, който живее в нас. Затова нека отстояваме нашите традиции, насърчавайки се един друг да държим погледа си, устремен към Христос, Господарят на историята, Който е същият вчера, днес и завинаги.
Заедно с апостол Павел в Римляни 15:13 (NIV) се молим: „Бог на надеждата да ви изпълни с всякаква радост и мир, като се уповавате на Него, за да преизобилствате от надежда чрез силата на Светия Дух.“
Автор: Ян Веселс, Генерален секретар на ЕЕА