Наскоро се зарових да открия произхода на песента „Велики Боже, гледам световете…“ и попаднах на доста интересна история.
През 1885 година все още неизвестният Карл Боберг се връща от богослужение на индепендентската църква „Мисионерски завет“, в градчето Кронобек, на югоизточното крайбрежие на Швеция. Минавайки покрай залива Мьонстерос, внезапно е връхлетян от пролетна буря, която след кратко време също така внезапно утихва и на небето над морската шир се появява ярка дъга.
Карл се прибира вкъщи и записва първите стихове на познатата ни песен, които са парафраза на Псалм 8:3: Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил…. Впоследствие стиховете се сдобиват с аранжировката на шведска народна мелодия и така се появява първата редакция на песента в шведски вариант под името “O, store Gud.” През следващата 1886 г. песента е публикувана в популярно християнско списание и така добива национална известност.
Интересна подробност е, че Карл Боберг се оказва продуктивен поет и създава над 50 християнски химна. Впоследствие става член на Горната камара на шведския парламент, където служи почти 20 години до 1931 година. Боберг е един от малкото нечленуващи в държавната Лутеранска църква, който служи като политик от десницата. Самият той има простодушно и непринудено отношение към вярата. В своята младежка възраст Боберг открива вярата след едно от големите съживения в Швеция през втората половина на XIX век. Работи дълго време като учител, но талантът му е явен и започва служение на проповедник. Решава да напусне служението, за да не му се налага да избира страна в настъпилото разединение между двама от водачите на независимото евангелско движение. Така се оказва в попрището на политиката.
Как възхвалата на Бог заради Творението Му, с простодушна шведска народна мелодия, се превръща в световноизвестен химн?
През 1907 година Манфред фон Глен, жител на Естония (тогава част от Руската империя) чува песента на служба на шведска общност, също живеещи в Естония. Така се появява немската версия на химна “Du Grosser Gott”, която става популярна в Германия.
Именно тази версия е преведена на руски език от Иван Проханов и добива широка популярност в руското евангелско движение. Така се стига и до появата на световноизвестната англоезична версия “How great Thou art”. През 1933 английският мисионер Стюарт Хайн служи на украинския народ в Западна Украйна, тогава извън състава на Съветския съюз. Хайн ползва текста на Великий Бог на Проханов на руски език за своите евангелизация. Неговият подход бил във всяко село да пита дали има вярващи и да се свързва с тях. В едно от селата го насочват към дома на Димитри и Людмила, където пристигайки, заварват благовестителско събрание, на което докоснатите от Светия дух селяни изповядват греховете си, по съществуващ тогава в Украйна обичай. Трогнат от сцената, на която става свидетел, Хайн пише следващ стих на песента:
And when I think that God, His Son not sparing,
Sent Him to die, I scarce can take it in;
That on the cross, my burden gladly bearing,
He bled and died to take away my sin.
През 1948 Хайн написва и четвъртия куплет.
Своята световна популярност химнът добива през 60-те години, когато по време на евангелизационната кампания на Били Греъм в Англия, неговият екип за хваление открива песента и започва да я изпълнява по време на всички събития.
В класацията на Today’s Christian от 2001 г. за любими християнски песни химнът заема второ място след Amazing grace, и първо място в класацията на Christian Нerald от 1974. Химнът е най-често пусканата християнска песен в предаването на ВВС за християнско поклонение.
И така – един шведски учител, една пролетна буря, едно украинско село и скромен дом, в който новоповярвали сърдечно разказват за Божията милост в живота си.
Каква история само!
Чуйте обаче и това възторжено множество в наши дни някъде из Съединените щати. О, преди това да предупредя – продължава малко повечко. Тези хора просто не успяват да спрат. И аз не успях с тях преди няколко дни на път за работа.
