„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ (1 Йоан ‭2‬:‭1‬-‭2)‬ 

Да живеем с усещането, че сме правдиви и не правим грешки е илюзия, която може и да подхранваме за спокойна съвест, но ще живеем в истинска хармония само когато успеем да постигнем баланса между грешки и разкаяние. Да познаваме Господ е превилегия, а не даденост! Да вървим в пътя Му е избор, воля и твърдост. 

„И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.“ (1 Йоан‬ ‭2‬:‭3‬-‭5)‬ 

Не е прекалено богословско словото Му, което казва, че Христос ни е оставил прагматичен пример за живота ни, така, че да бъдем вярно ориентирани във верния път. Да виждаме в яснота посоката е възможно само когато е напълно светло. Няма нужда да се страхуваме от тъмнината, когато носим в себе си Неговият лъч. Той ще осветли всичко около нас и ще ни преведе напред, отмахвайки заслепението на очите ни. 

„Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.” (1 Йоан‬ ‭2‬:‭6‬)

В много епизоди от живота ми съм имала моменти на затъмнение, когато сякаш не съм успявала да видя посоката. Всеки път, когато съм се оставяла в ръцете на Господ, силата Му ме е извеждала напред, а Духът Му ми е давал от Неговата Светлина, за да видя истината в ситуацията. Да! Грешила съм и ме е боляло! Болката, било физическа или ментална ме е довеждала до момент на вътрешен вик, на който винаги е имало отговор – Неговия отговор! От момента, в който познах Христос, Духът Му дава изцелителното си слово в едно с изобличенията за мен самата и наставления, как да премина напред. Поредната ситуация, която ме е извадила от душевния ми комфорт не е нищо друго освен възможност да изляза от мрак, в който съм престояла достатъчно дълго, за да изгубя ориентира си. 

Този мрак, може да бъде дори собствената ни осъдителна мисъл и страх от преминали грешни избори. Истината е, че всеки нов ден можем да започнем отново пречистени, защото Бог ни е дал това свято обещание. Изборът е личен и той определя, в коя посока търсим изхода … 

„Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.“ (1 Йоан‬ ‭2‬:‭16‬-‭17)‬ 

Как да бъдем в светлината на играта, когато тя се води на тъмно?! 

Не е възможно едновременно да сме и в двете страни. Избираме да се движим по приемливите, макар и компромисни светски правила или отстояваме своята позиция в Светлината, която е истинска само, когато е от Господ. Вярвайки в Неговото дело ще приемем светлината Му, която няма да допуска да следваме пътя си в тъмното. Нека чуем сърцата си и си отговорим, къде сме и с КОГО сме в този участък от пътя си! 

„Но пак е нова заповедта, която ви пиша, което нещо е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.“ (1 Йоан‬ ‭2‬:‭8)

Автор: Ружа Стойкова