Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред, аз се стремя към целта – към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Исус Христос.
Филипяни 3:13-14
Господи, помогни ми да забравя това, което остана назад, за да се отправя към това, което е напред.
Моля Те, изцели местата в паметта ми, които все още възпроизвеждат болката. Знаеш моментите, в които умът ми се връща без предупреждение – разговорите, които ме раняваха, загубите, които ме пречупиха, предателствата, които ме промениха, и сезоните, които оставиха белези. Когато тези спомени се издигнат като старо ехо, успокой сърцето ми и ме посрещни с лечебното Си докосване.
Боже, ти виждаш сцените, които бих искала да забравя.
Виждаш как определени моменти се повтарят в съзнанието ми, сякаш са се случили вчера, предизвиквайки същите емоции, същия страх, същата мъка. Моля Те да внесеш мир в тези моменти.
Пренапиши, Господи, разказа с Твоята милост. Напомни ми, че не съм тази, която бях тогава и не съм в капана на случилото се.
Когато старите рани се отворят отново, помажи ги с Твоят елей на изцеление и ги покрий с Твоята нежност. Когато горчивината се опитва да порасне отново, изкорени я с любовта Си. Когато срамът шепне от миналото, заглуши го с истината Си. Излекувай спомените, които оформиха моята несигурност, страховете ми, недоверието ми и начина, по който виждам себе си.
Господи, покажи ми как да освободя товара, който нося твърде дълго. Помогни ми да простя там, където чувствам прошката невъзможна. Помогни ми да пусна това, което ме боли, когато го държа. Помогни ми да спра да изживявам отново болката, която Ти вече изкупи.
Помогни ми да заменя всеки болезнен спомен с нещо ново:
Там, където е имало страх, да го заменя с кураж.
Където е имало отхвърляне, да приема Твоята прегръдка.
Когато сърцето е било разбито, да дойде надежда.
Където е имало объркване, да дойде яснота.
Където е имало травма, да дойде пълно възстановяване.
Научи ме да помня, без да отварям раната отново.
Научи ме да мисля, без да изживявам отново.
Научи ме да виждам миналото през обектива на изцелението, а не през обектива на болката.
Господи, благодаря Ти, че ме обичаш през това, което преживях. Благодаря Ти, че ходеше с мен през нощите, когато спомените ме държаха будна. Благодаря Ти, че не ме оставяш в болката, а нежно ме водиш към изцеление и възстановяване.
Моля Те, Господи, излекувай местата в паметта ми, които все още възпроизвеждат болка, страх, несигурност и ги замени с толкова дълбок мир, че миналото вече да няма силата да контролира сърцето ми и да пречи на пътуването към целта на живота ми – наградата на Твоя призив чрез Исус Христос.
