Филмът „Нюрнберг“ от известно време може да бъде видян в киносалоните в България.

Отдавна не бях гледал хубав филм. Не е от онези, при които забравяш да дишаш, но със сигурност в теб остава вкусът на доброто кино дни, след като си го изгледал.

Прекрасни Ръсел Кроу и Рами Малек. Стойностна история за човешката уязвимост, за човешката счупеност, за невъзможността да се покаеш, без да ти бъде даден този дар свише.

Отнесено към нашето време, филмът е едно пророческо предупреждение защо утрешният свят няма как да е по-добър, ако войната срещу Украйна завърши с пълна аминистия за престъпниците, както се очертава. Това е и фабултата във филма – заложена е съвестта на германския народ, неговият шанс да се откъсне от демоните на нацизма и повярва, че има различна траектория за неговото бъдеще. Това не може да се случи, ако елитът на Райха бъде екзекутиран без съдебен процес, нито ако съдебният процес не е открит, нито ако няма достатъчно гаранции за неговия състезателен характер, нито ако вторият човек в райха – Гьоринг, успее да се защити по начин, който да спечели сърцата на германците и поддръжниците на нацизма по света.

Гледайте филма. Според моя капризен вкус е добър, но е много възможно вкусовете ни да са съвсем различни. Но от неделя насам си мисля какво проклятие е да вършиш зло и да следващ злосторците, и да нямаш шанса да видиш това зло разобличено и смълчано. Защото злото може да те накара да повярваш във всичко. И да го последваш навсякъде. И истински изоставени и отхвърлени са онези хора, които нямат шанса да видят опиянилото ги зло победено и смълчано.

Което изглежда се случва днес пред очите ни.

В Откровението на Йоан 20:2-3а четем:

Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години. И като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите.

Снимка: Sortiraparis