И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали, „че Господ е благ”.
1 Петър 2:1-3
Злоба, лукавщина, лицемерие. Това са нашите защитни механизми, с които оцеляваме в „джунглата“, каквато сме се убедили, че е този свят.
Когато сме нападани и наранявани, отвръщаме със злоба, тя ни мобилизира и затваря пред тези, които са против нас, кара ни да отвърнем с ярост или да кроим планове да отвърнем, когато натрупаме достатъчно сили. „Вековната злоба на роба“ ни държи, запазва достойството ни пред овластената несправедливост.
Лукавщината и лицемерието са оръжията в борбата за оскъдни ресурси. Ние знаем, че благата са малко, щастието е мимолетно, възможностите са спордични и нещата не се получават само с благородство и fair play. Затова трябва да сме оправни, да подведем и поизмамим, където трябва, да се подмажем, когато е необходимо, да поласкаем, ако се налага.
Но въпреки това, въпреки нашите усилия, борба и енергия, нещата толкова често не се получават. Поне при нас. При някого са се получили по същия начин, по който и ние се опитахме – с малко злоба, където трябва лукавщина, когато трябва лицемерие. И хоп – при други станало, точно както сме си мечтали, а при нас не точно така. А понякога, дори не знаем как е станало при другите, предполагаме, че със средствата, с които и ние опитахме, но всъщност няма откъде да знаем.
Тогава идва втората порция оръжия за самосъхранение – завист и одумване. Мъчителното изгарящо чувство, предизвикано от чуждия успех в нашата мечта и принизяващият език, с който го неутрализираме.
И тук Петър казва – Ами, Господ е благ. И ако е такъв, може да Го опиташ. Буквално да ГО вкусиш. И това е нова картина. Която прави старата неуместна.
Няма нужда да се защитаваме със злоба, лукавщина и лицемерие.
Няма нужда да реагираме на загубите си със завист и одумване.
Защото Господ е благ, а ние сме Го вкусили.
Задушаваш се в злоба?
Прибягваш до лукавщина?
Лицемерието е неизбежно?
Вкуси Господа! Благ е.
