Напускам Калифорния със сърце, препълнено с радост — и с повече нови приятели, отколкото някога съм очаквал.
Днес имах привилегията да проповядвам в Sunrise Christian Fellowship — „Общение при Изгрева“.
И честно казано, тези хора са като самия изгрев: топли, светли и носят плод, където и да стъпят.
Хуманитарната ни работа в Украйна беше посрещната в САЩ с истинско състрадание и истории от първа ръка, които само Господ може да подреди така точно.
И мога смело да кажа: в Модесто има общност, която искрено подкрепя, обича и се моли за Украйна.
Не е просто църква — това е духовно семейство.
Хора, които застават един до друг.
Хора, които искат да помогнат.
Хора, които вярват в доброто.
Група млади хора стоят около украинското знаме и добавят своите послания — сякаш всяка дума носи тежест.
Момичетата се усмихват плахо, но светло — като хора, които усещат, че участват в нещо добро, нещо по-голямо от тях.
А изпращането от пастир Арон и семейството му беше с много топлина и благост — като прегръдка за път.
Следваща спирка: Канада.
Преди концерта ни предстои много работа — толкова, че ангелите сигурно гледат календара ни и си водят бележки.
Но щом е за каузата, вярвам, че Господ ще ни дава сили, ще ни пази по пътищата и ще отваря врати там, където дори не подозираме, че има врати.
И както казва една древна китайска поговорка:
„Щом не е стена — значи е врата.“
А Господ знае точно кога да я отвори.
Моля се Той да ни води с яснота, смелост и мир —
да превръща всяка среща в свидетелство,
всяка дума — в утеха,
и всяка крачка — в благословение.
Светлина напред — и нека радостта бъде нашият щит.
Предстои концертът в Канада на 27 ноември.
С всяка среща усещаме как се приближаваме към концерта – не просто като към събитие, а като към момент, в който светлината побеждава мрака. Тази сутрин беше още една стъпка натам: имахме силно, вдъхновяващо време в ефира на две местни радиостанции, а думите, които изрекохме, намериха своето място в сърцата на слушателите.
На снимката е водещата Кейт – жената, която първа от всички канадци подписа знамето в подкрепа на Украйна. В нейния жест има нещо много по-голямо от мастило върху плат – има смелост, съпричастност и надежда.
После, докато карах, небето сякаш ни намигна: пред нас се издигна величествената църква ZION. Как да не спра, когато и нашата църква в София носи същото име – СИОН? Влязохме, разказахме за концерта, а жената на рецепцията възкликна: „О, да! Слушах ви по радиото!“ И в този момент почувствахме колко далеч стигат думите, когато идват от чисто място.
В четвъртък вечер, на концерта, едно огромно украинско знаме ще бъде разпънато. Хиляди жители на Страдфорд ще оставят подписите си върху него – хиляди гласове, хиляди съдби, вплетени в едно послание: не сте сами.
Канада, благодарим! Благодарим за всеки глас, всяка подкрепа, всяко сърце, което тупти заедно с нас. Надеждата ни става по-силна, защото я носим заедно.
