Днес в САЩ празнуват най-християнския празник: Ден на благодарността. Макар че днес свързваме деня с футбол и пуйка, корените му са далеч по-дълбоки. Пуританите, тези ревностни християни, които се стремят да възстановят чистотата на църквата, създават този празник. Но за тях това не е просто празник; той е израз на тяхната богоцентрична теология.
Когато първите заселници-пуритани акостират на Кейп Код в края на 1620 г., те не попадат в рая. Те слизат на брега на територия, белязана от трагедия. По-късно те срещат Скуанто, човек, който научил английски в Англия, се е върнал точно навреме, за да научи новодошлите как да преживеят суровата зима.
Там където други биха видели съвпадение, заселниците вижат Божията ръка. Затова те празнуват „Ден на благодарността“ – за да благодарят на Бога за това, което Той им е подарил. Те не казват: „Беше забавно, нека го направим отново догодина.“ Денят на благодарността е израз на дълбока вяра в Провидението – идеята, че Бог управлява всичко.
Може да изглежда странно за съвременните наблюдатели, но пуританите не празнуват Рождество или Великден. Вместо това, те спазват неделния ден и Ден на пост и Ден на благодарността.
Те не чакат определена дата. Ако има суша, корабокрушения или морални проблеми, те ги приемат като наказание от Бога. Наричат го „ден на унижението“. В такива случаи семействата отиват рано в църквата и прекарват деня в молитва, покаяние и пост, за да смирят душите си. Един пуритански пастир споделя следното:
„Това е акт на евангелско поклонение, при който за известно време се въздържаме от удобствата на този живот и след надлежно изследване на нашите пътища към Бога и обмисляне на Божиите пътища към нас, ние правим тържествена и истинска изповед, че оправдаваме Бога и осъждаме себе си.“
Ето статистиката, която би трябвало да ни шокира: Пуританите са спазвали три пъти повече дни на пост и покаяние, отколкото са празнували Дни на благодарността.
Те са разбирали една духовна истина, която ние сме забравили: за да бъдем истински благодарни, се нуждаем от „тъмни нощи на душата“. Трябва да вкусим горчивото, за да оценим сладкото. Днес сме запазили празненството, но сме пренебрегнали поста.
Денят на благодарността е истински християнски празник, защото отхвърля концепцията за късмета. Ако добрият ви живот е резултат от случайност, няма на кого да благодарите – просто сте имали късмет. Истинската благодарност възниква, когато вярваме в провидението – че един свят Бог съвършено управлява нашите дела. Нашите блага са дарове, а не случайности. Не можем да бъдем благодарни на „малкия бог“ на съвременното въображение – божество, което просто ни аплодира, но няма контрол над природата или историята. Нуждаем се от Бога на пуританите.
През 1671 г. един новопокръстен индианец, на име Пиум, пише следната молитва, която ни напомня, че благодарността е свързана с разпознаването на Източника на всички неща:
„Сега имаме храна и дрехи повече, отколкото имахме, преди да се помолим на Бога, и сме се задоволили с тях, и сме насочили умовете си повече да се грижим за небесните богатства…
Смирено благодарим на Твоето свято име, Господи, Боже наш, за нашия живот, здраве, храна, дрехи и за настоящата храна. Благодарим Ти, Господи, за любовта, която намираме сред приятелите си, и за свободата да общуваме. Молим се за благословение, за да може храната ни да укрепи телата ни, а общението да донесе добро на душите ни. Помогни ми така да изявявам Твоето слово и Твоите дела, за да мога да спечеля душите им да Те обичат, да изоставят греховете си и да се обърнат към Господа чрез истинско покаяние. За тези и всички други милости се молим в името и заради нашия Господ Исус Христос. Амин.“
Автор: Джон Карпентър
CHRISTIAN POST