„Както един, който съблича дрехата си в студено време, и както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце. … Който става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се счете, като че го кълне.”
(Притчи 25:20; 27:14)
Третата черта на приятелството е чувствителността и тактът. Защо някой проявява неподходяща сърдечност, когато другите току-що се събуждат (Притчи 27:14)?
Защо използва неподходящ хумор (Притчи 26:19) или говори лековато на скърбящи хора с натежало сърце (Притчи 25:20)?
Защото са емоционално откъснати и поради това са нетактични. Те не познават достатъчно добре вътрешния свят на другия човек, за да знаят какво го боли или помага, какво го вдъхновява или отегчава, какво го стимулира или дразни.
Ако мога да бъда доволен, когато ти си тъжен, аз не съм твой приятел (25:20). Приятелите доброволно свързват сърцата си един с друг. Те влагат щастието си в щастието на приятелите си, така че не могат да процъфтяват емоционално, освен ако и приятелите им не процъфтяват. Исус свърза сърцето Си с нас, така че дори в страданията Си Той изпитваше радост заради спасението, което ни носеше (Евреи 12:2; срв. Исая 53:11).
Връзката на приятелството може да не е толкова емоционално интензивна, колкото романтичната, нито винаги толкова трайна, колкото семейните връзки (макар че не забравяйте 18:24). Това е още една причина приятелството да е толкова ценно, защото такава връзка е както съзнателна, така и доброволна.
Полагате ли усилия, за да бъдете приятел?
Молитва: Господи, нашите грехове Ти причиняват болка (Битие 6:6) и нашите разбити сърца Те привличат към нас (Псалом 34:18). Ти ни обичаш по-нежно и чувствително, отколкото кърмещата майка обича детето си (Исая 49:15). Нека Твоята любов към мен ме трогне така, че да ме направи много чувствителен към нуждите на хората около мен. Амин.
Автори: Тим и Кати Келър
