Европейският съд постанови тази седмица, че макар правилата за брака да остават в компетенциите на държавите членки и държавите не са задължени да въвеждат брак между лица от един и същи пол съгласно вътрешното си законодателство, те трябва да признават бракове, законно сключени в друга държава членка, за целите на правото на свободно движение на гражданите на ЕС.

Делото включва двама полски граждани, които са се оженили в Берлин и са поискали транскрипция в гражданския регистър на Полша. Съдът постанови, че когато транскрипцията е единственото средство, предоставено от държава членка за признаване на чуждестранни бракове, тази държава трябва да прилага процедурата без разлика за бракове между лица от един и същи пол и тези между лица от противоположния пол.

Макар технически ограничено до административно признаване за целите на правото на ЕС, това решение установява, че държавите членки не могат да поддържат собствено определение за брак на практика, ако то противоречи на бракове, сключени другаде в ЕС.

Това създава двойна рамка: националното право може да дефинира брака традиционно, но административните системи трябва да признават бракове, сключени по различни определения другаде. Тъй като правният пейзаж на Европа става все по-сложен, това са въпроси, които ще изискват както внимателна мъдрост, така и молитва от европейските евангелисти.

ЕЕА