Гледката е вълнуваща — младите хора излизат на улицата с единно сърце срещу несправедливостта. Виждам смелост, увереност и непримиримост… но и една тежка истина: ситуацията ни не е проста. Години наред сякаш живеем в капан, в който решенията не водят до промяна.

Думата „министър“ произлиза от латинското „minister“ — служител. А служителят служи. Той не властва, а носи отговорност. Не изисква, а се раздава. Именно това би трябвало да бъде сърцето на управлението — служение към народа, за да просперира България. Но когато човек няма вяра и страх от Господа, лесно поставя своята облага над доброто на другите. И ето ни — в ситуацията, която всички виждаме.

Но вярвам, че стигнахме дотук не само заради тях. А и заради нас. Като народ забравихме кои сме. Забравихме, че сме тук днес благодарение на предци, които не предадоха Христос, които пазеха вярата си повече от живота. А днес? Много млади хора търсят духовност, но често я търсят далеч от Христос — в окултни практики, в Буда, в медитации „за изобилие“ и други заместители.

Бог обаче ни е дал обещание:

„И народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще изцеля земята им.“ (2 Летописи 7:14)

Имаме нужда от изцеление… Нека се върнем при Бога!

В Него можем да намерим разрешение и път, независимо дали преминаваме през пандемия, криза, скръб, болка и каквото и да е друго страдание. Нека се обърнем към Исус Христос. Нека се молим за България — защото истинският изход идва само от Него.

Бъдете благословени!

Автор: Даниела Врачева