Някога, в далееечно време, в добро семейство се родило чакано момче. Животът на това дете бил чудесен, докато коварна болест не отнела родителите му внезапно. Младежът останал сам – едновременно наследник на материално и дълбоко душевно богатство. Той заминал да живее при чичо си, който бил свещеник. С пристигането му в града и околността започнали да се случват необичайни неща. 

В новия град имало три бедни сестри, които нямали никакво бъдеще пред себе си. Имало огромна опасност да бъдат продадени като робини. В три поредни сутрини, когато момичетата взимали изсъхналите си чорапи от стената над огнището, една от тях намирала торбичка със злато. В три поредни нощи, някой тайничко подхвърлял по едно вързопче с този ценен подарък през прозореца и той попадал в чорапче, провесено на стената – подарък, който осигурил нов живот за трите девойки.  

По онова време трима младежи, ученици,  тръгнали на дълъг път. Наложило се да отседнат за нощувка в една гостилница. А собственикът се оказал зъл човек. Убил момчетата, нарязал телата им и ги скрил в бъчви. В тази тъмна нощ, покрай гостилницата минал мистериозен човек. Той приближил бъчвите, изрекъл гореща молитва и момчетата оживели. Всъщност, може би не е точно така. Момчетата били упоени и скрити в бъчвите, за да ги продадат на търговци на роби.  Ханджията твърдял, че те му дължат пари и той настоявал дългът да му бъде изплатен. Мистериозният човек заплатил дълга и освободил тримата ученици. Минало е много време от тогава, не сме сигурни какви точно са подробностите. Но едно е сигурно – момчетата са получили подарък, който им осигурил нов живот. 

Тайният благодетел искал да запази своята анонимност. Но добрите му дела и неговата самоличност не можели да останат скрити за дълго време. Богатият младеж сирак – израствал на възраст и в благочестие. Спечелил си благоволението и уважението на хората около него. Вече бил на възраст, когато научил, че местният управник планира екзекуцията на трима невинни мъже. Той пътувал цяла нощ, стигнал точно навреме в полето за екзекуция, където тримата нещастници, коленичили с вързани ръце и наведени глави. В последния момент нашият герой спрял ръката с меча на екзекутора. Как е убедил войниците, че тези хора са невинни и трябва да ги освободят, историята не помни. Но мъжете получили неочаквана милост в най- мрачния за тях момент – какъв подарък, който им осигурил нов живот. 

Героят в нашата приказка си има име. Даже си е спечелил празник – и то повече от един. Свети Никола. Легендата разказва за още мнооого чудеса – неочаквани добрини, които са променили коренно живота на своите получатели и го е обрисувала в различни амплоа. 

Светецът се превърнал от добрия младеж в добрия старец. Онзи, който носи дарове по цял свят. Онзи, който носи искрици радост и веселие в най-мрачния период от годината. 

Истински ли са тези легенди? Случили ли са се наистина? Или са само приказки за наивни деца? 

Да приемем, че са просто приказки. 

Истински ли са приказките? Случили ли са се наистина? 

Ако вярваме, че са само измислици, защо хилядолетия наред ги разказваме на децата си? 

Възможно ли е приказките да са по-реални от истински случки? Възможно ли е те да събират в себе образи и символи, които изграждат самата структура на нашата реалност. Реалността има качеството да бъде устойчива. Даже непоклатима. 

Легендата за свети Никола е само последната вариация на този вечен архетип, който съхранява образа на щедростта. Щедростта е онзи израз на любов,  който има необикновената сила да носи надежда, радост, ново начало – да дава живот.  

Преди него светът е разказвал подобни истории с такива герои на необхватна щедрост и добрина. Те са толкова универсални и дълбоко човешки, че дори атеистичните режими не са успели да изтрият този образ. Името Дядо Мраз е доказателство за това. А всички имена са доказателство за реалността му – Свети Никола, Николай Чудотворец, Дядо Коледа, СинтерКлаас, Добрият старец, Father Christmas…

Тези човешки истории са отблясък на една мета история, която движи света. Макар животът често да изглежда безнадежден, тъмен и жесток, има Някой добронамерен и силен да обърне посоката на историята и да насочи развоя към добър край. 

Християнският разказ твърди, че светът е бил създаден като Рай, който човеците не оценили подобаващо и се наложило да го напуснат. Пред тях се отворило отчайващо бъдеще на самота, изгнание и трудности. Но Творецът никога не се отказал. Започнал почти от нулата със семейството на Авраам. Оформил се голям народ, почти неизброим – като броя на песъчинките и звездите. Но падение отново дошло. В някакъв момент Израил заприличал на умиращ пън от огромно дърво. Сякаш не останал живот в него. Сякаш планът на Твореца бил пред провал. 

Но историята разказва за неочакван обрат. От умиращия пън се появил мъничък филиз живот. Дарът на Божията фиданка, която върна живота на Израел и цялото човечество. Господ Исус Христос е върховният Добротворец, Чийто образ намира отражение в десетки легенди и приказки. Неговата слава се отразява в ореола на светии – на светещите хора, чиито легенди съществуват под различни форми в цялата история на човечеството. 

В зимно време, когато сякаш тъмнината и студът превземат нашия свят, когато дръвчетата и земята изглеждат почти мъртви и замръзнали, човеците сме запазили празнични искрици, с които си напомняме за Фиданката, която се показва от изсъхналия пън, за Доброто семе, което временно е погребано в пръстта и чака да избухне в нов живот. 

Напомняме си за любовта, която прелива в щедрост и намира израз в добрини, внимание, милост, подаръци и прегръдки. 

Дарът свише е отразен в милиарди малки подаръци към онези най- малките – хората в беда, в нищета, в отчаяние или бедност. В онези най-малките – децата, които имат такава вяра и нагласа на сърцето, че Царството – онова на приказките и на Небесата, е тяхно. 

Автор: Пеги Бонова

Снимка: Freepik.com