Да си семеен човек не означава да бъдеш половин човек. Нито означава да нямаш лични интереси, лично хоби или време за тях.

Когато двама души станат едно, те не стават две половинки. Те са призвани да бъдат две напълно функционални и развиващи се личности, които Бог учи на единство, любов и разбирателство.

Да си семеен не би трябвало да се разбира като загуба на индивидуалност. Дори напротив – в брака човек намира най-силната си подкрепа за развитие. А успоредно с това той самият поема същата роля за своя партньор.

Семейството не трябва да намалява стойността на партньорите. То е създадено, за да я умножава – всеки час, всеки ден, винаги.

Ами ако човекът до мен има недостатъци?

Въпрос, който минава през главата на човек, когато мисли за брак и семейство.

Бракът е съюз между двама нормални човека – мъж и жена – с техните недостатъци и несъвършенства, с техните проблеми и недоизграден характер. В концепцията на семейството личностното съвършенство не съществува.

Преди време някой каза нещо, което ми хареса:

Семейството ми няма как да е съвършено, защото аз съм част от него.

Нека си припомняме, че човекът до нас е на същия път към израстване и изграждане на характера, по който вървим самите ние.

Нека бъдем благодарни за приемането, разбирането и подкрепата, които получаваме от половинките си.

Нека и ние да им отговорим със същото.

Можем да растем и да се развиваме заедно като семейство.

И това е чудесно.