„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят.“

Никой никога не може да ме убеди, че Бог не съществува.

Преживях твърде много.

Виждах ръката Му в моменти, които нямаха обяснение. Свръхестествено изцеление, избавление, снабдяване.

Усетих спокойствието Му, когато всичко около мен се разпадаше. Можех да загубя нероденото си дете поради лекарска грешка. Слава Богу, последната дума беше Неговата.

Гледах отворени врати, които никой човек не би могъл да отключи, и оцелях в битки, които трябваше да ме победят.

Плаках в отчаяние от болка и почувствах, че Неговата милост ме увива като одеяло.

Молих се в немощ за сила и усетих как тя се издига в мен, когато не ми остана нищо друго, освен Бог.

Виждах бури да се успокояват, нужди да се снабдяват, сърца да се лекуват и чудеса да се случват

не заради късмет, съвпадение или случайност,

но защото Бог се появи, спаси, освободи, изцели и снабди.

Хората около мен могат да обсъждат, да питат или да се опитват да ме разубедят,

но те не бяха там, когато Той ме спаси.

Те не видяха моментите, когато Неговата милост ме носеше.

Те не усетиха мира насред хаоса.

Те не станаха свидетели на пробивите, които дойдоха точно когато имах нужда от тях.

Животът ми с чудесата в него е моето доказателство.

Моето оцеляване е моето свидетелство.

Моята сила в немощ е доказателство за Неговото присъствие в живота ми.

Бог е истински

не защото някой ми каза,

но защото лично съм го срещала,

по начини твърде дълбоки, твърде могъщи и твърде неоспорими, за да се съмнявам.

Изживях твърде много красота,

твърде много защита,

твърде много прошка,

твърде много любов

за да се съмнявам в Неговото съществуване.

Никой никога не можеше, не може и няма да може да ме убеди в противното