Един от най-интересните подходи към Рождество се намира в началото на евангелието според Йоан. Темата за „логоса“-а (Словото) като творчески агент и неговото двойно значение в еврейското и гръцкото мислене е добре известно и подробно разглеждано в научната литература. Но по-широката идея, на която той се явява посредник е също толкова интересна.
Начинът, по който Йоан започва своето евангелие, е ясна аналогия на началните стихове от първата книга в Библията, Битие.
Битие 1:3 В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
Йоан 1:1-5 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
Авторът на евангелието се връща към разказа за сътворението и представя същата история от различна гледна точка – творческия агент, чрез Който Бог е творил е Неговото Слово. За да няма място за грешка Йоан ясно казва, че „Словото беше Бог“ т.е. споделя същата божествена природа и качества както Твореца, за Когото говори Битие.
Кулминацията идва в ст. 12
И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
Йоан представя раждането на Исус Христос на света като един вид ново творение – или поне като неговото начало. Разбира се, тази идея напълно съответства както на по-всеобхватната библейска история така и на благата вест. Първоначалното добро Божието творение се е разбунтувало срещу Своя Създател и по тази причина е изпаднало в състояние на хаос и смъртност. Бог обаче отказва както да го унищожи, така и да се примири с това положение. Той предприема мерки, за да го вдигне и върне в правилния път. Начинът, по който Той прави това. е чрез Исус Христос, Който се въплъщава, става част от творението, за да го претвори отвътре. Именно това Божие действие Йоан описва в началните стихове на своята История като ново творение или пресътворение. А цялата книга, която следва разказва начина, по който Христос постига това.
Краят на евангелието според Йоан е също толкова красноречив (Йоан 20:11-18).[1] В сутринта на възкресението Мария Магдалена отива да плаче на гроба на Исус без да знае, че Той се е върнал към живота. Тя го среща, но не го познава и по погрешка Го взема на градинаря. Текстът не уточнява защо решава, че Той е точно градинар, но вероятно детайлът не е случайно споменат. Причината е, че Мария не греши напълно. С възкресението на Исус новото творение е започнало. Чрез вяра в Него хората могат да се върнат към състояние на възстановени отношения със Своя създател (ср. 2 Кор. 5:17). По този начин те отново са поставени в една градина подобна на Едемската, която и е заповядано да „обработват и пазят“ (Бит. 2:15) – покланяйки се на Бога и свидетелствайки за Него.
Новото творение вече е тук. Бог е започнал да обновява този паднал свят и няма да спре, докато не завърши Своето дело. И Той е избрал църквата за Свой съработник.
Това е един начин, по който можем да виждаме и да мислим за Рождество.