Тази седмица евреите по света четем параша Микец („В края“).

Тя разказва за края на изпитанията на Йосиф и началото на неговото издигане – от затворник до управител на Египет, благодарение на вярата, мъдростта и способността му да вижда смисъл и надежда дори в най-трудните моменти.

Поуката и посланията на парашата ни напомнят, че всяка криза има край и че търпението и постоянството водят до промяна. Микец ни учи на отговорност и далновидност – да се подготвяме за трудните времена, когато сме в изобилие, и да не губим човечността си, когато имаме власт и успех.

Тя поставя и въпроса за прошката и вътрешната промяна – истинското израстване се познава по готовността ни да поемем отговорност един за друг и да поправим грешките от миналото.

Често се радваме и се увличаме от успехите си, но забравяме, че именно загубите и допуснатите грешки ни учат как да бъдем по-добри хора.

Парашата Микец ни напомня, че „краят“ на трудностите често е начало на нов път. Историята на Йосиф ни вдъхновява да действаме мъдро в дни на изобилие и да запазим вярата и човечността си в моменти на изпитание, защото дори в най-тъмните времена има светлина и надежда.

Шабат Шалом!

שבת שלום!

Автор: проф. Алек Оскар