Традицията на Рождественото дърво е едно от онези неща, за които не се налага да мислим. А ако мислим, няма нищо страшно да достигнем до различни изводи. Правейки тази уговорка продължаваме с настоящата история, без да държа всички да се съгласят с нея.
Украсяването на зимно изглолистно дърво е древна немска традиция. За древните германци вечнозелените растения (ела, бор, имел) са символ на победата на живота над смъртта. През дългите зими, когато природата „умира“, зеленото дърво е знак, че жизнената сила остава. Освен това, древните германци мислят, че дървото е ос, която свързва целия свят – подземното царство, земята и небето.
Съществуват няколко средновековни и късносредновековни легенди, с които се обяснява трансформирането на вечнозеленото дърво в християнски символ. Според най-популярната от тях св. Бонифаций отсича дъб, около който е било организирано племенно езическо поклонение и насочва вниманието на новопоокръстените към стоящата наблизо ела, като символ на вечния живот и надеждата в Христос през тъмните и мрачни дни.
Друга популярна (вече протестантска) легенда разказва, че Мартин Лутер се прибирал в нощта на Бъдни вечер след служение, преминавайки през иглолистна гора. Между клоните на елите прозирал по чуден начин блясъкът на звездите. Изпълнен с умиление, Лутер отсякъл малка ела, занесъл я у дома и я украсил със запалени свещи, за да повтори част от гледката, която видял в гората. Пред така украсеното дърво разказал на децата и гостите си историята за Витлеемската звезда и я свързал с Христос, Който е истинската светлина в мрака.
На тази местна, древна, а впоследствие облечена в християнска символика немска традиция, ѝ е съдено да стане общохристиянски рождествен знак по силата на един династически брак. През XIX век английската кралица Виктория се омъжва за германския принц Алберт. Така британският кралски дворед от 1840 година се сдобива с Рождествено дърво, понеже германският принц донася родния обичай в новия си дом.
През 1848 г. илюстрация на кралското семейство около украсената елха е публикувана в Illustrated London News. Днес трудно можем да си представим подобен ефект, но снимката се превръща в спусъка, който изстрелва немския обичай в рождествените традиции на всички християнски народи.
В Съединените щати, Франция, Русия – първо висшите кръгове, а впоследствие всички хора започват да се сдобиват с рождествени елхи и да ги украсяват със запалени свещи за празника. В края на века се появяват и първите стъклени топки за украса, а по-късно и електрическите лампички.
Днес Рождественото дърво е символ, който привързва всички към празника. Вярващи и невярващи, борещи се със съмнения и отчуждени от вярата, с наближаването на Рождество се събират около донесеното вкъщи вечнозелено дърво, изваждат кутиите с украсата и след няколко часа радостни усилия най-голямата стая на дома притихва, осияна от знака на празника.
Какъв е духовният смисъл на това? Мисля, че е точно в описаното в горния пасаж. Бог говори по много начини, но със сигурност един от тях е да създаде копнеж и умиротворение в сърцата ни, привързвайки ни към сезона, в който „Словото стана плът, за да живее между нас“.
Интересна подробност е, че макар в нашата култура Рождественото дърво да се възприема като религиозно неутрален символ, враждебните на Благовестието режими водят истинска война срещу навлизането на тази традиция в страните под техен контрол.
Какво казва Библията за това? В края на една от най-драматичните библейски книги, тази на пророк Осия, след като Бог изцелява Своя заветен народ от отстъпленията и блуждаенето му, спасеният Ефрем изповядва: Що имам вече с идолите? Аз чух и го пазих: Аз съм му като вечнозелена елха, от Мене плодът Ти произлезе“.
В живота ни след всички сезони остава Вечнозелената Елха. Защото
„… ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“
Автор: Момчил Петров
Снимка: Натали Кий
