Днес ние, християните, се възмущаваме, че невярващите обявяват своеобразна война на Рождество, като го наричат Коледа и го свеждат само до езически традиции и ядене до пръсване. Но сега искам да насоча вниманието ви към една друга, много по-голяма, но невидима война.

В макета на Рождествената сцена в нашата църква сложих един дракон, защото това е библейско (по-библейско, отколкото тримата мъдреци в яслата) и за да ни подсети, че на това първо Рождество се водеше война и тя не е престанала досега.

От археологията и от Библията знаем, че драконите или динозаврите не са митични същества. Те са живели едновременно с хората в продължение на хиляди години. Не забравяйте, че думата „динозавър” е само на около 160 години. Така че, големият змей, който Йоан вижда във видението си в Откровение 12 глава не е плод на неговата фантазия.

Тук той е персонификация на Сатана. Сякаш някой разкрива завесата на духовната реалност и изведнъж виждаме Сатана такъв, какъвто е – един ужасяващ, огромен червен змей, с разперени крила, чийто огнен дъх изгаря неговите врагове.

Главата започва с видение на голяма бременна жена с корона от дванадесет звезди, която се мъчи да роди син, който „ще управлява всички народи с железен жезъл“ (ст. 5). Тук виждаме препратка към Псалм 2, който говори за Месията. Очевидно Бебето е Христос.

Но коя е жената? Дванадесетте звезди вероятно символизират 12-те племена на Израел. Ако е така, жената е Израел, народът от който се роди Месията. Това е Рождествената сцена от небесна перспектива. Целият Израел очаква Неговото идване.

Но изведнъж на небето се появява голям червен змей, който имаше „седем глави и десет рога, и на главите му – седем корони“ (ст. 3). Опашката му сваля една трета от звездите. И Йоан казва за този змей:

Йоан 12:9 „И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.“

Този змей или дракон е същата онази змия, която излъга Адам и Ева в Едем, Сатана. И той иска да убие раждащото се дете. Той застава пред жената, „за да изяде чадото ѝ, щом роди.“ (ст. 4).

Детето се ражда, и точно преди драконът да го убие, то е спасено от Бог. И в този момент разбираме, че не просто Ирод иска да убие детето Исус, заедно с всички момчета под 2 години, за по-сигурно. Но самият дявол иска да го премахне. Но слава на Бога, Исус е защитен!

Детенцето е отнесено в пустинята, тогава Сатана се опитва да удави жената в река (ст. 15). Но земята отваря устата си и поглъща реката. Накрая, разярен, змеят отива да воюва против нейното потомство (ст. 17).

Кое е това потомство? Това сме ние, Църквата Христова! Ние сме наследници на жената Израел. Ние сме тези, които са подложени на кръстосан огън от дявола.

Това обяснява войната срещу Украйна – дяволът иска да унищожи църквата в една от най-християнизираните страни в Европа. Това обяснява масовите убийства и геноцид срещу християни в Нигерия, Сомалия, Ангола, Судан, Камерун, Близкия изток, Китай и Северна Корея… Само в Нигерия през последните 14 години са убити повече от 52000 души!

Сатана е убиец от самото начало. Имаме невидим враг, който е решен да ни унищожи. Затова драконът е добре да е в Рождествената сцена.

Не трябва да забравяме, че сме във война. Рождество не е сантиментална сцена за раждането на едно сладко бебче, на което се любуват овчарите и мъдреците.

Нека пеем рождествени песни и да благодарим на Бог за невероятния дар на Рождество – Божия Син. Но нека също да се въоръжим със Словото срещу този дракон и нека се покланяме на Исус, който един ден ще стъпче главата на дявола.

п-р Триф Трифонов