„От плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава… Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.”

(Притчи 12:14; 15:4)

Думите могат да нараняват, но и да лекуват. Езикът може да успокоява и да бъде дърво на живот. Думите са като плод или храна за нас; нуждаем се от тях, за да живеем. Повечето от нас могат дори години по-късно да си спомнят думите прочетени в книга или казани от приятел или учител, които „са ни дали свелина“ или нови идеи, които никога не сме забравили.

Нуждаем се и от думи, идващи отвън, които да ни утвърждават и подкрепят. Представете си художник, който рисува картина. Казва ли тя: „Не ме интересува, че всички други казват, че е боклук; на мен ми харесва”? Ако наистина иска да се гордее с работата си, някой друг ще трябва да похвали изкуството ѝ.

Най-важното е, че Божието Слово има животворна сила да ни свърже с Бога и да промени умовете и сърцата ни (Евреи 4:12; 1 Петър 1:23). Не живеем само с хляб, а с добри думи, особено тези, които са в съгласие с Божиите.

Осъзнавате ли колко голяма сила имат дори спонтанните ви думи да благославят другите? Кога сте виждали тази сила в живота си или в живота на някой друг?

Молитва:

Господи, около всеки от нас има множество хора, които жадуват и копнеят за нашето благословение и одобрение. Често съм прекалено разсеян, за да хваля и оценявам хората всеки ден. Покажи ми начини да кажа на другите: „Браво, добър и верен слуга” (Матей 25:23). Амин

Превод: Радостин Марчев