Беше Рождествена вечер.

Църквата беше подготвена — светлини, песнопения, хората пристигаха с онова особено очакване, което идва веднъж в годината. Отпред, близо до амвона, стоеше красиво подредената сцена с яслите.

Когато пастирът излезе, за да започне службата, погледът му веднага се спря там.

Нещо липсваше.

Той се приближи.

Фигурите бяха на мястото си — Мария, Йосиф, овцете…

Но Младенецът Исус го нямаше.

В началото си помисли, че е станала грешка. Провериха. Потърсиха. Попитаха.

Никой не знаеше нищо.

Службата започна, но радостта беше нарушена. Пастирът беше видимо разстроен.

В проповедта си той спомена случилото се — не с гняв, а с тъга.

Говори за това как хората често „премахват Христос от Рождество“, как Го изместват с подаръци и суета.

Но никой не призна.

След края на службата пастирът излезе навън. Валеше лек сняг.

Докато вървеше към дома си, забеляза малко момче, което вървеше бавно по пътя и теглеше ново камионче с въженце.

Камиончето беше пълно със сняг… и още нещо.

Когато пастирът се приближи и се наведе към детето, сърцето му подскочи.

В каросерията, внимателно положена, беше фигурката на Младенеца Исус.

Той го погледна и спокойно попита:

— Синко, защо Исус е в камиончето ти?

Момчето го погледна учудено, сякаш въпросът беше странен, и отговори съвсем просто:

— Преди празника се молих на Исус да ми подари камионче. И Той ми го даде. А аз Му обещах, че ще Го взема да се повози с мен.

Пастирът не каза нищо.

Само се усмихна, очите му се напълниха, и тогава осъзна —

Исус не беше откраднат.

Беше приет с вяра.

И взет със себе си.

Източник: п-р Ангел Пилев