Здравейте, п-р Рибов, благодарим Ви, че сте наш събеседник в навечерието на Рождество Христово! Нека започнем с празнично настроение – какво ще пожелаете на нашите читатели? 

П-р Ангел Рибов:

 Все по-често чувам по улиците поздрава „Светли празници!“ и това ме радва. Веселостта, свързана с емоциите на почивните дни и забавлението независимо от значението на празника отстъпват място на осъзнатото търсене на смисъла на този повратен ден за цялата позната и непозната история. Бог влиза в творението Си!

В святата и благословена нощ отново чуваме радостната вест:
„Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“ (Лука 2:10)

Небето се отваря и земята се изпълва със светлина, нощта е озарена, защото
„Словото стана плът и заживя между нас,… пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14).

Нека Рождеството на нашия Господ Исус Христос донесе мир в домовете ни, надежда за обезсърчените и жива вяра в сърцата ни, защото сме съгласни с псалмопевеца:
„Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?“ (Псалом 26:1)

Нека любовта, която се яви в яслите на Витлеем, да ни научи на смирение и прошка.

Молим се Божията благодат да пребъдва с всички ни, да ни води по пътя на истината
и да укрепва делата ни в доброто.
„…тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ни.“(Римляни 15:13)

Честито Рождество Христово!

ЕВ: Бъдни Вечер и Рождество Христово са прекрасни празници, свързани силно и със семействата ни. Бихте ли разказали повече за Вашето благословено семейство – съпругата Ви Кети, голямата Ви дъщеря студентка Жаклин, десетокласничката Никол и второкласника Матео…

П-р Ангел Рибов:

Изключително съм благодарен на Бога за семейството, което ми подари. Всеки един ми е безкрайно скъп. Като баща и съпруг аз се моля за тях да преуспява душата им и да бъдат неотлъчно в Божия план. Със съпругата ми се запознахме в Петдесятния факултет на ВЕБИ. 2003 година и годините след нея бяха период на специално помазание за създаване на млади семейства, посветени на служение на Бога. И до днес това помазание ни държи здраво. Бог ни благослови с две дъщери и един син, които ни радват и за които се грижим. Понякога родителите искат да проектират себе си в потомство си, но трябва да сме наясно, че всяка личност има своя собствен път с Бога. Опитваме се да разпознаем Божия план за техния живот, за да бъдем помощници, а не сценаристи на тяхното пътешествие. Останалото Вие го казахте в анонса на Вашия въпрос.

ЕВ: От година и три месеца Вие сте пастир в ЕПЦ „Филаделфия” – Велико Търново. Благодарим на с. Дора Митева, която написа силен репортаж за тройното тържество, което вашата църква имаше на 30 ноември т. г. Какви са Вашите впечатления, които да насърчат читателите ни? Радваме се, когато в различни  църкви в страната има тържества за Божия слава…

П-р Ангел Рибов: 

Да, църквата тази година имаше сборен празник: 77 години от регистрацията на църквата като петдесятна общност и 30 години молитвен дом, който ползваме понастоящем. Не знам колко празнично може да бъде отбелязването на една година на пастирско служение. За тези 77 години църква „Филаделфия” е минала през много бури и изпитания, които са я утвърдили като здраво и целеустремено семейство. Църквата знае своето място в този град и своята цел в небесни места. Сезони на атеизъм, демокрация, оскъдност, просперитет се сменят, но посоката и призивът стоят непоклатими. Действително съм наследник на една утвърдена църква, както духовно, така и с изградена материална база. Това, обаче, не ни освобождава от отговорността да се развиваме и следваме видението за растеж. Напротив! Отговорността ни е умножена. Вярваме, че всяко поколение има своето предназначение и своята част в изграждането на Божието царство до идването на Господ Исус Христос! Така че продължаваме напред!

ЕВ: Преди това сте служили 17 години в ЕПЦ Ахтопол – пътували сте от Поморие, където е живяло семейството Ви. Бихте ли споделили по-интересни свидетелства от Вашето служение?

П-р Ангел Рибов:

Седемнадесет години се равняват на 17 чифта автомобилни гуми. Вероятно има хора с по-малко зимни обувки за същия период. Затова време стигнах до един много сериозен извод: Най-тежкото служение от петкратните служения е ПАСТИРСКОТО. За мен то превъзхожда дори апостолското. Ще ви обясня защо. Апостолите и пророците отиват там, където Бог ги изпрати и тогава, когато Той им каже. Служат по индивидуално и директно вдъхновение и водителство. Благовестителите – те по същия начин са водени от специфичните обстоятелства, нови срещи и запознанства, провидението на Божия Дух, безпилотни полети (като дякон Стефан) и напълно гъвкав регламент на служение. Учителите – гастрольори – добре дошли са навсякъде, където са поканени, когато им е удобно и когато е разумно за местната църква. Изключително добре подготвени в областта на своите интереси, за това са и толкова цени и полезни, но всичко е ясно и всичко е съобразено да бъде подходящо за местното общество и за тях като време и място.

Какво да кажем за пастирите? Кой те пита „имаш ли вдъхновение – нямаш ли?“ Дали е горещ летен зной, дали е снежна и заледена зима – няма значение. Дали здравето ти е цветущо, твоето и на семейството ти или едвам стоиш на крака  – отговорността стои все така непоклатима. Никакви обстоятелства нямат значение. Нямаш право да си уморен нито да си унил. Дори да е разклатен от лични земни грижи – пастирът трябва да насърчава, да привдига малодушните. Както се казва „да вали и да гърми“ пастирът трябва да е на мястото си и да даде „храната на времето й“ (Матей 24:45, Лука 12:42). Наименованието на това служение е много точно – както животновъдите нямат право на празнични и почивни дни, защото стадата са гладни и жадни ежедневно, така е и местният служител на евангелието – ПАСТИРЪТ на местната църква. И във всичко това Господ дава сили и подкрепява! (Псалми 37:17; Псалми 41:3; Псалми 54:4; Псалми 68:9; Псалми 145:14; Исая 41:13
(„Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.“)

Исая 42:1 (1 Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.)

По-голямо свидетелство от това – не мога да ви дам!

ЕВ: Църква „Филаделфия” е с дългогодишни традиции в служението в социалната сфера във Велико Търново. За 24 Май организирахте в парка прочит от Библията, сега за Рождествените празници също имате инициативи…

П-р Ангел Рибов:

Да. Както казах църква „Филаделфия” знае своето място в града. И градът също я познава. От 2019 година църквата се включва в инициативата „Публично четене на Библията“ и мисля оттогава в общинския зимен базар, като ползва предоставено специално за целта място от управата на града. Така съграждани и гости на старопрестолната ни столица получават християнска литература, срещат се с вярващи хора и добиват една лична представа за това що е то „евангелски вярващ“. Някои приемат поканата ни и посещават наши богослужения и детски празници. Радваме се на добър отклик, като сме се научили да не се разочароваме от онези случаи, в които хората ни подминават забързани.

ЕВ: Благовестителски екипи от църквата ви организират детски празници в парковете през лятото, целогодишно служат в детски дом в Златарица, в дом за възрастни хора и в затвора. Бихте ли разказали повече и за тези служения, както и за активната ви младежка и студентска група?

П-р Ангел Рибов:

Мисията на църквата не е отвътре стените на молитвения дом. Тя е призована да служи навън между онези, които все още не са повярвали. Ако нашата енергия се разходва само в поддръжка на вътрешния ни живот, в изграждане на вече повярвалите, ще заприличаме на рибарите, които цял живот тъкмят такъми и никога не ги мокрят. Църквата използва всеки повод, при който може да има своето публично обществено организирано участие освен индивидуалното благовестие, което не спира. 1юни „Денят на детето“, празникът на града – 22 Март, 24 май, зимният базар – всички тези събития са отворени врати за благовестие и ние ги ползваме. Работата ни с децата в дома за непълнолетни в Златарица е дългогодишна и тя има определено духовна насоченост, не толкова социална. Децата се радват на всяка капка внимание и чрез нашите младежи се срещат лично с Христовата любов. Целта е да занесем Божията любов на най-ощетените откъм семейна топлина деца и стари хора. Благодарен съм, че младежите при църквата се впускат в тези видове служения и разбират тяхната полезност и необходимост. Винаги ще се намери време за общение и забавления по младежки, но преди всичко трябва да се научим да служим.

ЕВ: И друг път сме писали в нашия вестник, че най-важната ни задача като християни в това най-последно време, в което живеем, е да се подготвяме от Христово тяло да станем Христова Невяста – за срещата с Небесния Младоженец Господ Исус Христос… Какво бихте споделил по този толкова важен въпрос? 

П-р Ангел Рибов:  Според думите на ап. Павел в посланието му към Ефесяните 5:25-27 Господ Исус изработва в църквата си съвършенство на кръста без петно и бръчка. Ще рече църква  „без петно“ – без морално замърсяване, без грях. И „без бръчка“ – без признаци на старост, изтощение или униние. Нека не се уморяваме, нека Христовата любов и Христовия плам за връзка с Него и живот на святост да са все така живи в нас както в деня, когато Го срещнахме!

ЕВ: С кой библейски стих ще поздравите читателите ни за настъпващата Нова 2026 година?

 П-р Ангел Рибов:Живеем в смутни времена, затова искам да напомня благословът на пророк Еремия 17 глава:

            „Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, и чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее, и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод.“