В сезона на празниците можем да видим как минаваме през различни настроения и състояния на духа. От динамиката на цялото припряно приготовление, очаквания, трепети и вълнения, равносметки и планове – до голямото отпускане и незначително преминалите дни. Разбира се, че се нуждаем от почивка, имаме нужда да се отпуснем и да потърсим уюта на дома си и веселието с приятелите ни. Поставяме на пауза голяма част от отговорностите си и някак оправдаваме домашното си безделие с празника. Не е лошо, нито осъдително, дори е нужно да изПРАзним настоящите делНИЦИ от напрежението през годината. За добро е, когато знаем – как да почиваме физически и емоционално, оставяйки духът ни да работи. Но, неосъзнатото ни оправдание, често е – нали сме в отпуск по празник”?!
Мисля си, това освобождава ли ни от духовната отговорност и бдителност?!
Ако ние си взимаме отпуск от Бога, какво ли би станало, ако Той си вземе отпуск от бдителността Си към нас?! Дори не искам да си го представя! Разсъждавам за това, защото дните, които ни се дават в края на всяка календарна година са изпълнени с една и съща динамика – напрежение, кулминация и отпускане. И в трите етапа ние бихме могли да усещане духовното си удовлетворение, когато познаваме принципите на Духа. Бог ни дава този празничен сезон, точно, за да се спрем, да си припомним важните неща, да се обгрижим един друг, да се зарадваме в духа си, дори да удовлетворим душата си и всичко това е в Негово име и заради Господ Христос! Поглеждайки от тази перспектива празничните си дни виждам, че това време е най-благодатно, за да се сее Божията истина и да се практикува християнство. Разбира се, не, че то (християнството) има почивен ден, но дните на Коледата в света дават благодатна почва за “сеене на новоРождение”.
Замислям се … колко много хора срещаме извън обичайните си работни дейности през тези дни и колко различни от работните ни теми обсъждаме с тях. Посятото добро има нужда от поливане и грижене. Да отглеждаме в парник само собствената си вяра е нещо, което изглежда хибридно християнство. Хем го имаме и го изпитваме, хем то не може да вирее навън и плодът му бързо се спихва или не се услажда на външните хора. Тази сутрин Бог ме провокира и Духът не ми дава покой, докато не излея цялото съдържание на лични размисли и собствени анализи за моите празнични дни.
„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.“ (2 Коринтяни 9:6)
Да посеем по празниците е лесно! Настройката е добра и в двете страни, няма нужда да се напрягаме от излишни очаквания и изизсквания! Наблюденията ми в света около мен и в самата мен показват различна картина. Или се дразним излишно на хората около себе си (заради излишна взискателност), или се усещаме неразбрани и тъжни (заради несбъднати очаквания), може също да се отпуснем и да забравим колко е важен Рожденика, заради Който сме сложили трапезата си, потъвайки в несъзнателно гуляене. Не звучи много насърчително, за което не съжалявам, защото има още дни в празничния сезон да поправим тази грешка, ако сме я допуснали!
Пожелаваме си много изобилие и благополучие, което е за добро. Дали сме посели, за да го пожънем?! Очакваме отплата за всичките си старания, а дали реално сме се постарали за друг човек, а не, за да заситим егоцентричната си същност?! Очакваме щедра година и нови възможности, дали ние самите сме били в милост и щедрост и дали посяваме толкова колкото изискваме да пожънем като реколта ?!
Да преразгледаме “духовния си отпуск” и да отделим за сеене “семето”, плодът ще дойде и ще ни засити. Бог е верен! Всяка сутрин проявява милостта Си в изобличението и щедростта Си в насърчението! Славата е за Него! На Неговата нива човек ще засити душата си и ще отпразнува срещите си с доброто и светлината … докато е ден и имаме време!
Благословена да е новата предпразнична за малко работна седмица!
Автор: Ружа Стойкова