Сутрин е. Облачното небе започва да изсветлява.
Днес няма аларми и всички още спят.
Тя тихо се измъква от спалнята.
От върха на стълбите вижда цялата дневна.
Диван. Маса. Елха. Украса.
Сяда на първата стълба.
Опира гърба си в стената и поема дълбоко въздух.
Утро е – чува тя мислите си – празникът мина. Сега остават чиниите за миене, боклуците за изхвърляне, храната за доизяждане.
Въздишка. Втора. Трета.
Необяснима тежест се загнездва в ума ѝ.
Това ли е всичко?
Така ли свършва Рождество?
С чистене и миене?
Това ли остава накрая?
За това ли се подготвяхме толкова?
Това ли е смисълът?
Смисълът…
Мислите ѝ кръжаха около нея.
Замъгляваха съзнанието ѝ.
Замрежваха погледа ѝ.
Отнемаха въздуха ѝ.
Ръцете ѝ инстинктивно се стегнаха.
Усети топлината на стичащи се сълзи.
Въздъхна дълбоко.
Това е празно!
Празникът е празен!
Всичко е празно!
Какво, за няколкото часа снощи ли беше всичко?
Гости. Подаръци. И толкова.
Затвори очи и потъна в тъмната празнота.
—-
Малка ръка докосна бузата ѝ.
Забърса внимателно една сълза.
Мамо… и на теб ли ти е тъжно за бебето Исус?
Тя се смути от това, че бе разкрита.
Тайният ѝ миг вече бе явен.
Тя вече беше мама, не просто себе си.
Опита се да отърси тежките мисли от главата си.
Опита се да събере сила да прозвучи като мама:
Какво искаш да кажеш, миличка?
Детето замислено продължи: Да ти е тъжно. За бебето Исус. Че е било толкова бедно. Че не е имало стая. Че е спало с крави и магарета. Че никой не му е подарил нищо. Че е трябвало да дойде самичък на земята… сигурно е плакал за Неговия Татко на небето…
Гласчето заглъхна в последното изречение. Чисти детски сълзи закапаха на стълбите.
Ооо, милата ми… – каза тя – седни до мен.
Дъщеря ѝ също страдаше. По същия повод. За същия празник.
Но за съвсем различно нещо.
Страдаше за Бог, който беше станал малко бебе. Бебе лишено от всичко хубаво в този свят.
Тя прегърна детето и усети топлината на чистото сърце.
Седнали на стълбите.
Прегърнати.
Двете плачеха.
Детето – за бебето Исус.
Майката – за променената перспектива.
Слънчев лъч влезе през прозореца и огря фигурките на рождествената сцена наредени до елхата.