Когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?

Лука 18:8

Господи, нека Твоята любов бъде огънят, който подхранва вярата ми.

Да не се страхувам.

Да не чувствам вина.

Да не е необходимо да доказвам нищо на никого.

Нека Твоята любов – изумителна и чиста – да поддържа вярата ми жива, когато всичко около мен е несигурно.

Нека любовта Ти бъде огън, който разпалва уморената вяра и повдига доверието. Когато молитвите ми са по-тихи и надеждата ми е крехка, нека любовта Ти ми напомни, че вярата не оцелява само със сила – тя оцелява с любов.

Боже, нека Твоята любов бъде огънят, който поддържа вярата ми да гори в сезоните на чакане. Когато отговорите отнемат повече време от очакваното. Когато вратите остават затворени. Когато тишината изяжда търпението ми. Не искам да Ти служа само когато нещата са ясни или вълнуващи. Искам вяра, която остава, защото се корени в любовта Ти, а не в резултатите.

Нека любовта Ти бъде огънят, който да погаси разочарованието, което се опитва да охлади доверието ми.

Когато животът се развие по различен начин, отколкото си представях, когато молитвите са отговорени по начин, който не очаквах, помогни ми да запомня, че и тогава любовта Ти не намалява и Твоята доброта не се отменя.

Боже, нека Твоята любов бъде огънят, който усъвършенства вярата ми, а не я втвърдява. Не искам болката да ме прави неблагодарна. Не искам въпросите без отговор да се превърнат в негодувание. Омекоти сърцето ми, докато укрепваш вярата ми. Научи ме как да вярвам, без да ставам наивна и как да издържа, без да губя състрадание и милост

Нека любовта Ти бъде огънят, който ме държи закотвена, когато страхът се опитва да ме завладее.

Страх от бъдещето.

Страх от загуба.

Страх да не пострадам отново.

Напомни ми, че съвършената любов прогонва страха, не като отричам реалността, а като а приемам в Твоето присъствие Когато страхът говори високо, нека любовта ти говори по-силно от него.

Боже, нека Твоята любов бъде огънят, който подхранва моето послушание и покорство. Тя не е задължение. Не е дълг. Но любов, която отговаря естествено на това, което си Ти. Не искам да Те следвам от страх от наказание или желание за награда – искам да Те следвам, защото вярвам на доброто Ти и вярно сърце.

Нека любовта ти бъде огън, когато вярата ми е крехка, вместо уверена. Когато все още избирам Теб, но без сигурност и яснота. Когато всичко, което мога да предложа, е постоянство вместо ентусиазъм. Научи ме, че тихата вяра, подхранвана от любов, е също толкова силна, колкото и силните декларации.

Боже, нека Твоята любов бъде огънят, който поддържа вярата ми при изтощение. Когато се уморя да съм силна. Когато се уморя да се обяснявам. Когато се уморя да оцелявам. Не искам да разчитам само на волята. Искам да почивам в истината, че любовта Ти ме носи, когато нищо друго не ми остава.

Нека любовта ти бъде огънят, който ми напомня коя съм. Когато забравя колко струвам. Когато забравя какво си платил за мен.Когато срамът се опитва да пренапише самоличността ми. Когато минали грешки се опитват да определят бъдещето ми. Нека любовта ти говори истина над мен отново и отново: че ми е простено, че съм избрана и обичана

Боже, нека Твоята любов бъде огънят, който подхранва моето преклонение – не само в добри дни, но и в тежки дни. Когато хвалата ми се усеща като жертва. Когато радостта се чувства далечна. Когато доверието е решение, а не чувство. Нека моето преклонение възкръсне от любовта, която знае, че Ти си достоен, дори когато животът е труден и объркан.

Нека Твоята любов бъде огънят, който поддържа вярата ми жива, когато другите ме приемат погрешно. Когато ходя сама в трудния сезон. Когато послушанието ми отнема комфорта.

Напомни ми, че да бъда обичана от Теб е повече от достатъчно, за да ме поддържаш жива.

Боже, не искам вяра, водена от страха да не Те загубя. Искам вяра, подсигурена със знанието, че Ти никога няма да ме оставиш. Не искам вяра, подхранвана от тревожност. Искам вяра, подхранвана от любов, която е търпелива, защитаваща и неизменна.

Изгори това, което отслабва вярата ми – съмнението, което се корени в страха, доверието в контрола, послушанието, което се корени в дълга. Заменени всичко това с вяра, вкоренна в Твоята любов. Любов, която остава. Любов, която възстановява.

Любов, която никога не се проваля.

Боже, нека Твоята любов бъде огънят, който подхранва вярата ми днес, утре и през всеки сезон напред. Когато съм силна и когато съм уморена. Когато разбирам и когато не разбирам. Когато вярата ми е смела и когато едва шепти.

Нека вярата ми гори не защото се насилвам, а защото съм избрана и обичана.