България премина към еврото като своя валута по възможно най-приятния, необременяващ и спокоен начин. И това няма как да е инак, защото преди нас десетки страни сториха същото, на няколко отделни вълни на разширяване на еврозоната и няма казус, който да не е проучен и проигран. Да се чуди човек как е възможно врачки като Костадинов, Сарийски или Карбовски да бъдат слушани изобщо от някого, но тези неща ще си останат винаги неразбираеми за мен.
Разбира се, човек може да бъде против приемането на еврото поради някакви легитимни причини и самият аз имам едно опасение, т.е. не го имам аз, а съм съгласен, с хората, които казват, че има риск крадливи и корумпирани правителства да продадат много повече държавен дълг на капиталовите пазари, отколкото сме имали възможност да вземем до този момент (гръцки сценарий). Това не означава, че извън еврозоната не ни дебнеха румънски или аржентински сценарии. Изобщо светът е голям и освен да се обеси, човек може и да се удави, а и нещо друго да измисли, като да се запали.
В момента мисълта ми е за нещо друго. Има една абсолютно осъзнато или несъзнато нечестна причина човек да бъде против еврото и това е заради неговата християнска вяра. Нищо в християнската вяра не предполага човек да бъде против еврото или да счита, че смяната на национална валута с утвърдена световна валута, е нещо зло. И в следващите редове ще се аргументирам накратко.
Ако има някаква библейска инструкция за парите, тя е, че не трябва да са произволно обезценявани. Така например в Амос 8:5 се говори против намаляване на ефата и увеличаване на сикъла, което означава изменение на мярката за обем и обезпечението на съдържанието на монетите в сребро и злато. С две думи – Библията е против измамна промяна на мерките за обем и тегло и намаляване на съдържанието на благороден метал в монетите.
Никъде в Библията няма инструкции против международни и съюзни валути или изисквания за национални валути. Единственият критерий, който би могъл да се изведе от Писанието, е за прозрачни и непроменени правила за обем и тегло, и против ограбването на спестителите чрез обезценяване на парите. В света на Библията има плурализъм на множество парични единици, чиято стойност зависи единствено от съдържанието на ценни метали в тях.
В хода на християнската цивилизация също не е налице вменяване на някакъв морален смисъл в придържането към държавна валута или междудържавна валута. Първата и Втората български държави ползват различни валути като ромейски, франкски, венециански, а някои, но далеч не всички български владетели, секат свои монети.
С появата на книжните пари тяхната стойност зависи от обезпечението с благородни метали. Но в случаи на големи разходи, например на война, държавите се отказват от спазване на обезпечителните стандарти и съответно се стига до сериозни, а понякога катастрофални обезценявания на парите. Между Първата и Втората световни войни се появяват икономическите теории, които твърдят, че обезпечението в благородни метали не е показателно за истинската стойност на една валута, а способността на съответната национална икономика да произвежда съответен обем стоки и услуги, които пазарът да желае да заплати.
Макар тази теория да изглежда логична, факт е, че след раздялата с обезпечението с благородни метали дори най-основните валути се обезценяват многократно, а тези на по-неустойчивите икономики периодично преживяват пълен срив (хиперинфлация) и се налага валутна деноминация, каквато преживя България в края на миналия век.
Така с оглед на единствения библейски стандарт, който можем да приемем, че Библията защитава, днес всички валути изглеждат недобросъвестни, като все пак големите световни валути – долар, евро, британски паунд и швейцарски франк са значително по-близо до този стандарт, доколкото тяхната стойност е много по-постоянна, сравнено с другите валути.
Нещо повече, страни като Китай съзнателно обезценяват валутата си, за да поддържат високи нива на експорт, като по този начин жестоко експлоатират собственото си население.
И така по отношение на този стандарт преминаването към евро не променя нищо или ако все пак има някакво значение, то е само положително, доколкото приемаме една от най-силните и устойчиви валути.
Има една друга група възражения в християнска опаковка. Тя се състои в твърдението за загубата на суверенитет. Но точно този тип суверенитет – да увеличаваш произволно паричната маса, според Библията не е нещо добро. Освен че България от 1997 година загуби контрол върху увеличаване на паричната маса по свое усмотрение, по силата на приемането на валутния борд.
Последното квази християнско възражение, на което ще се спра, е вярата, че Европейският съюз е нещо само по себе си зло и следователно нашата задълбочена интеграция в съюза е зло. Част от християните, поддържащи този възглед, изтъкват като основание придържането на повечето европейски институции към модерните и постмодерни разбирания за сексуалната и полова идентичност. Това, което тези хора не разбират, е, че тези разбирания не се появяват спуснати на скрижали от ада, а са израз на разбиранията на по-голямата част от европейските граждани, учени, интелектуалци и политици в настоящия момент. Когато Европейската общност е създавана ценностите на бащите – основатели и на страните учредителки са били съвсем различни и съответно разбиранията в тази сфера са били различни. Ако след време превалират различни убеждения от днешните, отново разбиранията на ниво европейски институции ще се променят съгласно новите разбирания. Освен това признакът на субсидиарността дава приоритет на правото на страните членки по тези въпроси, с изключение на онова, което е част от съюзните договори.
Силно подвеждащо е да вярваме, че разбиранията по отношение на сексуалните и половите идентичности са единствените съществени теми, които вълнуват християнина. Такива са братството между народите, толерантността към малцинствата, правата на човека, икономическите свободи, солидарността със слабите и уязвимите. И в тези отношения Европейският съюз е най-доброто място за живеене за един християнин (което означава и за всеки нормален човек).
Нещо повече, около нас няма нито една страна, която е извън Европейския съюз и на чието място бихме желали да бъдем. Сърбия? Армения? Грузия? Молдова? Беларус? Украйна? Случайно ли на всички тях им се наложи да водят войни? Как ви изглеждат? Бихте ли казали с християнска съвест, че желаете да бъдем на тяхно място? А вярвате ли, че бихме се справили по-добре от тях извън ЕС?
Възраженията срещу Европейския съюз имат и още една напълно подвеждаща интерпретация. Определени християни вярват, че образите от Откровение 13 на звярът с десетте глави и седем рога и малкият звяр са свързани с Европейския съюз. Това е напълно неоправдано. Само ще обърна внимание, че тази книга е адресирана до християните от 1 век, а те няма как да ги свържат с Европейския съюз, нито християните от следващите векове до средата на 20 ти век. Разбира се, такива тълкувания изнамират някакви напасващи към текстовете твърдения, което е напълно неправилен подход.
За да онагледя колко нелепо е това, ще дам един подвеждащ пример, в който подчертавам не вярвам. Само показвам, че такъв тълкувателен подход позволява всякакво твърдение да бъде облечено с „библейска“ аргументация. В Откровение глава 21 се казва, че размерите на Небесния Ерусалим са 12 000 на 12 000 стадия, което при дължина на един стадий от 185 метра прави 4,9 млн. кв.км. Приблизително толкова е площта на страните от Европейския съюз плюс Украйна.
В Библията не пише нищо такова, но човек при желание може да припише какъвто си съчини смисъл на текстове в Откровение, Данаил или Езекиил.
Не го правете и не слушайте хора, които го правят. За такива апостол Павел казва, че се „надуват с плътския си ум“ (Колосяни 2:18).
И така, не ви казвам да харесвате еврото. Само ви казвам, че нямате християнски дълг да не го харесвате. Последното е просто лъжливо вменявана принуда.