Господ каза на Самуил: „Докога ще жалиш за Саул, след като го отхвърлих да не бъде цар над Израил? Напълни рога си с масло и тръгни; ето, изпращам те при Есей от Витлеем. Избрах един от синовете му за цар.“

1 Царе 16:1

Споделям кратък размисъл върху библейски текст в началото на новата 2026 г. Вярвам, че може да е от полза, тъй като животът и служението на християнина са пълни с много загуби и скръб, от които трудно се възстановяваме.

В края на 1 Царе 15 глава виждаме както Самуил, така и Бог да скърбят за посоката, която Саул е избрал за живота си. Саул избра компромиса пред доверието и Бог го отхвърли да не бъде повече цар. И Самуил, и Бог дълбоко скърбяха за това. И двамата го обичаха. Бог го беше избрал, а Самуил го беше помазал. Това не беше Божията воля за живота на Саул, но първият цар направи грешен избор. Този избор продължи да го води в самозаблуда до края на живота му.

Една глава по-късно, Бог задава на Самуил този важен въпрос: „Докога ще скърбиш за Саул, след като го отхвърлих като цар над Израел?“ Има време за скърбене. Има периоди на скръб в живота ни. Трябва да се изправим пред скръбта. Дори Бог скърби с нас в тези сезони. Но има и опасност и изкушение да зациклим в скръбта и да се капсуловаме в нещо, което е било или е трябвало да бъде. В живота на Самуил започна нов сезон, в който Бог го призова да влезе. Сезон отвъд скръбта (въпреки че ситуацията не се беше променила) и в нещо ново. Представете си, как щеше Самуил да продължи напред, ако останеше зациклен в скръбта си?

Първото нещо, което Бог призова Самуил да направи, беше да „напълни рога си с масло“. Скръбта ни оставя празни и изтощени. След сезон на скръб имаме нужда „отново да се напълним“. Нуждаем се от ново помазание в новата година. Преброяваме загубите си, но след това се обръщаме към Бога и Му позволяваме да ни изпълни и обнови отново.

Това бе призивът към Самуил: да направи отново това, което е правил преди. Пълненето на рога му с масло е призив да помаже друг за цар, въпреки усещането, че първият се е „провалил“. Не е лесно да намериш смелостта и увереността да направиш отново това, което е изглеждало като провал преди, но представете си какво би пропуснал Самуил, ако не бе се подчинил на Бога?

Второто нещо, което Бог призова Самуил, беше да „върви по пътя си“. Скръбта ни спира и ние зацикляме на едно място. И макар че не е полезно да казваме на хората да „преодолеят дадено нещо“ или да „продължат напред“, сякаш нищо не се е случило, важно е да „продължим напред“ или да „вървим по пътя“ в това, което Бог ни призовава да правим. Особено важно е да се придържаме към курса на призванието си, когато всичко в нас иска да се откажем и да напуснем състезанието. Но отново, представете си какво би пропуснал Самуил, ако не беше продължил да върви напред и да се фокусира върху Божия призив за живота си?

Третото нещо, което Бог призова Самуил, беше да отиде при мъж на име Есей във Витлеем. Интересно е как тук Витлеем е в центъра на вниманието. Бог изпраща Самуил да помаже следващия цар на Израел, въпреки че първият цар в крайна сметка се оказа провал. Този цар щеше да бъде човек на име Давид. А Давид щеше да бъде истински праобраз на Месията. Месия, който щеше да дойде от дома на Давид и също да се роди в този неизвестен и иначе незначителен град, наречен Витлеем. Преди това Самуил сигурно чувства, че служението му е провал, тъй като всичко се разпада около него заради постъпките на Саул. Това, което Самуил не знае, е, че истинското му трайно наследство едва започва! Представете си колко би пропуснал, ако не бе отишъл там, където Бог го изпраща! Ако не бе помазал човека, когото Бог посочи?!

Ето четири ценни напомняния за нас, докато навлизаме в Новата, 2026 година:

Докога ще скърбите за загубите, които преживявате?

Напълнете рога си с масло (прясно миро)!

Продължете да вървите в Божия път!

Идете там, където Бог ви изпраща, при когото ви изпраща!

И гледайте какво Бог ще извърши, с последствия, които ще окажат силно влияние за поколения напред!

Автор: Бен Фоли

Serve Now