Животът е кратък, насладете му се.

Сигурно сте чували тези думи.

Но аз бих дала друг съвет, макар и непоискан:

Вечността е дълга, пригответе се за нея.

Този свят постоянно ни тласка да гоним удоволствието, удобството, временното щастие. Лесно е да повярваш, че основната цел е да се наслаждаваш на всеки миг, да живееш за днешния ден, да правиш каквото ти е хубаво в момента. И да, животът е кратък – времето тече бързо, сезоните се сменят, хората идват и си отиват, а моментите като че ли се изплъзват през пръстите. Но това, което забравяме е, че този живот е само началото. Вечността е далеч по-дълга, далеч по-голяма, далеч по-трайна от всичко, което преживяваме тук, на земята.

Светът ни насърчава да се фокусираме върху това, което е временно, което бързо избледнява, но Бог ни призовава да се фокусираме върху това, което има стойност не само тук на земята, но и на небето. Да се радваме на живота е благословия, но подготовката на сърцата ни, характера ни и връзката ни с Бог има безкрайно повече значение.

Радостта е красива, но спасението е съществено.

Временното щастие се усеща добре, но вечната цел е това, което наистина си струва да се преследва. Животът е като пара- тук е в един миг, а в следващия си отива – но вечността е безкрайна и изборите, които правим сега, отекват далеч отвъд този живот.

Когато не забравяме живота във вечността, приоритетите ни се променят. Спираме да живеем само за себе си и започваме да живеем за Бога. Започваме да ценим добротата пред комфорта, целта пред удоволствието, вярата пред чувствата. Започваме да осъзнаваме, че всеки ден е възможност да се приближим до Него, да отразяваме любовта Му и да засадим семена, които ще имат значение дълго след като напуснем този свят. Подготовката за вечността не означава, че спираме да се радваме на живота – това означава, че му се наслаждаваме с намерение, с благодарност и със осъзнаването, че всичко хубаво в крайна сметка предстои.

Да, животът на земята е кратък.

Наслаждавайте се на красотата му, ценете го! Смейте се, обичайте и живейте.

Но не забравяйте по-голямата картина. Не забравяйте вечността, която чака отвъд този момент. Не забравяйте да подготвите сърцето си, да укрепите вярата си и да вървите близо до Този, Който държи вашето „завинаги“. Защото докато животът е кратък, вечността е дълга – и начинът, по който живеем сега, оформя къде ще прекараме това „завинаги“.