2.7 C
София
събота, януари 31, 2026

Пътят с жълтите тухли

„Ако някому от вас не достига мъдрост,...

Прошепната надежда

Има моменти, в които молитвата тече леко....

Църквата в Уелс осъди претенциите на Тръмп за Гренландия

Църквата в Уелс се присъедини към европейски...

Евреите и колективната вина

ИзраелЕвреите и колективната вина

Поредното абсурдно и опасно твърдение в стила на „евреите сами са си виновни“.

“По времето на Втората световна война, един евреин, на име George Soros npegage ebpeuckama общност на хитлеристите!

Днеска, един евреин, на име Bernie Sanders, npegage еврейската общност 8 NYC на терористите мюсюлмани!

Разлика НЯМА, разликата е само выв времето!

И тогава и сега е едно и също: УБИЙЦИ И ТЕРОРИЗЬМ!!!

Разликата е в това,че сега 35% от евреите в NYC гласуваха за убиеца си!!!”

Първо — Джордж Сорос е бил дете по време на Втората световна война и е оцелял от Холокоста. Той не е „предавал евреи“ и не е сътрудничил на нацистите. Подобни твърдения са дългогодишна антисемитска дезинформация, използвана за демонизация.

Второ — да, част от еврейските избиратели са гласували за Мамдани. Но това по никакъв начин не означава, че „евреите са си го избрали“.

Ню Йорк има милиони избиратели. Изборният резултат е резултат от вота на цялото общество, а не на една общност. Приписването на колективна вина на етническа или религиозна група е класическа форма на стигматизация.

Трето — всяко внушение, че дадена общност „гласува за собственото си унищожение“, е не просто некоректно, а опасно. То подменя политическия дебат с обвинителна реторика и създава образ на „вътрешен враг“.

Подобни внушения не са нови. Същата логика стои и зад едни от най-отровните антисемитски конспирации за Холокоста — че „богатите евреи в САЩ са го причинили, за да унищожат евреите в Европа и така да спечелят повече власт и пари“. Това не са „мнения“, а идеологически фалшификации, които десетилетия наред служат за оправдаване на омраза, насилие и отричане на реални престъпления срещу човечеството.

Коментарите под подобни публикации са не по-малко потресаващи — пълни с обобщения, обвинения и език, който директно възпроизвежда същите модели на дехуманизация. Това не е „свобода на словото“, а тревожен знак колко лесно лъжите отново започват да се приемат за истина, когато се повтарят достатъчно дълго.

Изборите са политически процес, не етнически съд.

А колективната вина е инструмент на омразата — не на истината.

На снимката: Джордж Сорос; Будапеща, 1932 г.

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: