Пази ме като зеница на око. Скрий ме под сянката на крилата Си.
Толкова много шум, думи, празници безкрай, събития, проекти, планове, но истинското начало започва след това.
В простичките ежедневни решения.
Тази година няма да ви предложа тема за размисъл, а дума: Пазена!
Така дълбоко се вряза в сърцето ми и сякаш цял океан от мисли ме понесе.
Има три важни области от живота ни.
Тялото, сърцето и призивът!
Ако и ти като мен усещаш тежест и умора, сега не е момент за рестарт на служение. Защото, когато тялото, сърцето и призивът са уморени едновременно, това е сигурен знак да положим грижа за тях. Бог не очаква да започнем динамично с планове и идеи, да се впуснем в задачи и продуктивност на мига или пък да вървим по oтъпкани пътеки. Рутината е нещо, което може да ни дисциплинира, но не и да направи нови неща в живота ни. Усетим ли тази умора и еднаквост, е време за промяна. За себе си съм уверена, че започва от мен.
Бог ни кани да се доближим до Него, като отделим нужното време за молитва, изучаване на Словото, слушане и покорство на Божията воля и това е ключа, че ще бъдем пазени. Дори опазени от самите себе си, от прибързани действия и обещания.
Имам само един въпрос към Него:
„Господи, как искаш да живея,а не какво да правя за Теб?“
Без планове.
Без календари.
Само слушане.
И накрая нещо много важно и освобождаващо, ако остана насаме с Него е сигурно, че ще съм защитена и възстановена, а призивът ми няма да изчезне, когато спра.
Бог не измерва годините ми по продуктивност, а в присъствие.
А сам Бог на мира да ви освети напълно и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това.
1 Солунци 5:23÷24
Светла Желязкова