„Господ е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив..“ 
(Пс. 103:8)

Днес е Ивановден. Около 330 000 българи празнуват имен ден. Един от онези дни, в които във всяка стая, във всеки дом все има по някой именик. Казваме „Честит имен ден“ по навик, сипваме по една чаша радост и продължаваме напред. А името… за някои то просто е там. Нещо дадено. Нещо, с което сме свикнали.

А всъщност в Библията имената никога не са „просто етикети“.
В етимологията си Иван означава „Бог е милостив“. Не „Бог може да бъде милостив“. Не „Бог понякога проявява милост“. Бог е милостив. В сегашно време. Постоянно. И не е случайно, че точно това име носи Йоан Кръстител – човекът, който не сочи към себе си, а сочи към Христос. Неговото служение не е да бъде център, а пътепоказател. Глас в пустинята. Глас, който казва: „Ето Го.“

И може би точно това е поканата на днешния ден – не просто да празнуваме името си, а да се замислим какво свидетелство носим с него. Какво „казва“ името ни, когато мълчим. Какво остава след нас, когато шумът утихне. Защото именият ден не е толкова за това кои сме ние, а за това на Кого принадлежим. И ако името ти напомня, че Бог е милостив – тогава и животът ти може да стане малко огледало на тази милост. 

Марти Райчинов