В живота рядко ни се дава пълна пътна карта. По-често получаваме яснота само за следващата крачка. Именно тук прозвучава обещанието от Исая 30:21 – че ще чуваме глас зад гърба си, тих и верен, който мълви: „Този е пътят. По него върви.“ Едно дискретно присъствие, което ни съпътства с вярност, коригира ни с благост и успокоява душата ни. Бог невинаги ще разкрива цялата отсечка напред, но ни е поверил Словото си, което съдържа достатъчно яснота за следващия етап. До следващия завой. До следващия въпрос.
Има сезони, когато вървим през мрачни лесове – дни на смътно виждане, смутно изнурение и смачкани въжделения. Пътят тогава може да изглежда възтесен и осеян с бодливи трънаци и подмолни препятствия, а хоризонтът – замъглен и неприветлив. Но и тогава Неговият глас остава близо: отляво и отдясно, непосредствено зад ушите ни. Не сме оставени да се лутаме сами.
Друг път самите ние самоволно и самодоволно кривваме по нашите собствени неща. Завличаме се от лъскави обещания, ласкави примамки, лепкави изкушения. Забравяме тясната пътека и търсим широките, удобни и лесни шосета. Но и тогава дискретният глас не е готов да ни остави на самотек. Той продължава да шепне отляво да се върнем надясно или отдясно да се върнем наляво. Тясна е пътеката на избавлението и малцина съумяват да я следват. Но Онзи, който обича човешкото сърце, никога не се отказва.
Някога псалмистът е изповядал с увереност: „Твоето слово е светилник за нозете ми и виделина на пътеката ми“ (Псалом 119:105). Светилникът е ръчна лампа с ограничено действие. Той осветява не целия път до крайната дестинация, а само следващите няколко стъпки. Но това ни стига. Достатъчно е, за да крачим смело. Достатъчно, за да вървим уверено. Достатъчно, за да не се предадем.
В пълнота тази истина се съдържа в думите на Исус: „Аз съм светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Христос не само показва пътя – Той самият е истинското развиделяване. Неговото присъствие е по-сигурно от всяка яснота, по-надеждно от всяка прогноза.
Когато не знаем накъде води пътеката, е достатъчно да знаем с Кого крачим по нея. Щом слушаме Неговия глас и следваме Неговия светилник, можем спокойно да вървим напред – уверено и дръзновено.


