Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство.
2 Петър 1:3
Господи, благодаря Ти, че си ни дарил всичко необходимо, за да живеем и да Ти служим благочестиво.
Благодаря Ти за подкрива над главата ми – не само за стени и тавани, но и за безопасното място, където мога да почивам, а умът ми да е в мир.
Благодаря Ти за мястото, където съм защитена от студа, жегата, бурите и несигурността навън. Дори в дни, когато го приемам за даденост, знам, че този покрив е благословия, за която мнозина все още се молят.
Благодаря Ти за храната на моята трапеза – за храната, която ме поддържа, укрепва и ми дава сила да се справям всеки ден. Благодаря Ти за всяка хапка, всеки момент, в който гладът беше наситен доволно. Имаше моменти, в които се притеснявах как ще се справя, моменти, когато ресурсите бяха на привършване и бъдещето беше несигурно, но храната все още намираше път до моята трапеза. Това не беше случайност. Това беше Ти.
Благодаря ти за ръцете, които приготвяха храната, средствата, които правиха това възможно и времето, което никога не закъсняваше. Благодаря ти за тихите чудеса, с които си снабдявал нуждите ми – хранителни продукти и споделени храни, които идваха на точното време от точните хора. Тези прости благословии носят много повече смисъл, отколкото мога да осъзная.
Боже, благодаря Ти за Твоето постоянство. За това, че се събуждам всеки ден, знаейки, че имам къде да се прибера. За сигурност в свят, който е непредсказуем. Дори когато животът ми беше несигурен в други области, снабдяването на тези нужди ми напомняше, че Ти си верен, верен в основата, верен и в детайлите. Благодаря Ти, че се интересуваш не само от големите моменти, но и от детайлите в живота ми
Благодаря Ти за чудото на снабдяване през сезоните, когато поради глупост или липса на мъдрост се чувствах притеснена за финансите си. Когато броях внимателно, притеснявах се тихо и се опитвах да умножа това, което имам. Някак си успях да го направя. Но не сама! Поглеждайки назад, мога да видя ръката ти да доставя това, което не можах да доставя сама.
Благодаря ти, че запази достойнството ми на Божие дете. За това, че ми позволи да живея в достатъчност и сигурност. За това, че ми напомняше, че нуждите не ме правят слаба, а ме правят човек. И снобдяванато Ти показва колко лична е наистина Твоята грежа.
Боже, прости ми за времето, в което се оплаквах, заобиколена от Твоите благословии. За моментите, в които се фокусирах върху това, което ми липсваше, вместо върху това, което Ти вече ми беше дал.
Благодаря Ти, че ме научи да живея с благодарност, а не с усещането, че Имам право. Помогна ми да запомня, че изобилието започва с благодарност.
Благодаря Ти за мира, който идва с това, че основните ми нужди са снабдени днес. Може да не знам всичко за утре, но днес имам подслон. Днес имам храна.
Днес се грижиш за мен. Това е достатъчно, за да дишам по-лесно и да ти се доверя за това, което следва утре.
Благодаря ти, че ми напомняш, че снабдяването не е само физическо – то е и духовно, и емоционално. Заедно с покрив, храна и ресурси, Ти ми даде сила, издръжливост и надежда. Поддържаше живота ми във вяра по много повече начини, отколкото мога да изброя.
Ти ми подари семейство. Подари ми верни приятели.
Приобщи ме към скъпите братя и сестри, с които вървим заедно в пътя на вярата.
Господи, нека благодарността ми промени начина ми на живот. Нека омекоти сърцето ми към другите, на които мога да помогна с това, което имам. Помогни ми да бъда щедра, състрадателна и внимателена към тези, които имат нужда. Нека никога не забравя колко съм благословена днес, за да бъда и аз за благослование.
Господи, благодаря Ти за всеки дар от Теб, за тихите чудеса и постоянните грижи. Може да нямам всичко, което искам, но имам това, от което имам нужда. И в това виждам ясно Твоята доброта, вярност, грижа и любов. И възможността и аз да бъда за благословение!
Благодаря ти, Боже!