„Опак човек сее раздори, и шепотникът разделя най-близки приятели.”
(Притчи 16:28)
Приятелствата се градят чрез думи. Но злонамерени и обидни, нечестни и подвеждащи, а дори и просто нетактични и неподходящи думи могат да нанесат на приятелството удар, от който то може никога да не се възстанови.
В този стих се споменават два типа хора, които разрушават взаимоотношенията. Първият е човекът, който сее раздори. Както видяхме, искреността е добра, дори когато истината е болезнена. Но има и хора, които обичат споровете, критикуват прекалено лесно и сякаш винаги се карат с някого.
Другият тип е клюкарят, човекът, който критикува хората зад гърба им, представяйки ги в най-лошата светлина. (По-нататък ще говорим повече за клюкарството.) Брус Уолтке казва, че и двата вида имат нужда винаги да принизяват другите, за да се издигат. Това прави близкото приятелство невъзможно.
Вместо това трябва да се стремим да бъдем от хората, които не се карат и не викат на околните (Матей 12:19–20), а говорят любезно на приятелите си, дори когато те ги разочароват (Матей 26:41)
Къде за последен път сте виждали някое от този тип поведения да вреди на взаимоотношенията?
Молитва: Господи, помогни ми да бъда честен със себе си относно пораждащите раздор думи. Казвам си, че просто говоря истината, но разкрий мотивите ми, за да мога да видя кога всъщност се опитвам само да се представя в добра светлина. Това се случва много по-често, отколкото смея да си помисля. Амин.
Автор: Тим Келър