Майчинството е красиво, но не е леко! Денят завършва тихо, но умът невинаги се успокоява в тишината Светлините избледняват, шумът се заглушава, а стаите, които някога са били пълни с движение и гласове, се смълчават. Играчките се прибират, чиниите се почистват, вратите се затварят и светът се забавя.

На повърхността всичко изглежда спокойно.

Но точно тогава тревогите се подреждат една до друга.

Мислиш за това, което си казала или какво трябваше да кажеш. Чудиш се дали си била достатъчно търпелива, достатъчно нежна, достатъчно присъствена.

Спомнаш си моменти, в които се чувстваш забързана или разсеяна и се притесняваш какво може да си пропуснала. Носиш въпроси, на които все още не знаеш как да отговориш и страховете, които не можеш напълно да заглушиш. Майчинството не спира, когато къщата утихне – то се задържа, натежава от любов и отговорност.

Тревожиш се за здравето им, сърцата им, бъдещето им. Тревожиш се за опасности, които не можеш да предотвратиш, и за болка, от която не можеш да ги предпазиш. Тревожиш се за уроците, които ще трябва да научат сами, и за борбите, за които може никога да не ти разкажат. Тревожиш се дали правиш достатъчно – или твърде много – или някак си разбираш всичко погрешно. Любовта ти към тях те прави уязвима по начини, по които нищо друго не го прави.

И тогава, моля те, спомни си истината, която те държи на земята: никога не ти е било писано да носиш майчинството сама.

Така че през нощта предавай всяка тревога на Бога.

Понякога предаването е волево и молитвено. Понякога е разхвърляно и сълзливо.

Понякога е просто тих шепот в тъмното: Моля, бди над тях. Пази ги!

Дай Му страховете, които не можеш да решиш, и товара който не можеш да носиш. Постави всяко дете в Неговите ръце – далеч по-способни, далеч по-любящи, далеч по-вярни от твоите – и Го помоля да направи това, което само Той може.

Бог вижда това, което ти не можеш.

Той вижда пътищата пред тях, хората, които ще им влияят, предизвикателствата, които ще ги оформят, и целта, вплетена в живота им.

Той знае моментите, в които няма да присъстваш, и ситуациите извън твоя контрол. И Той ги обича по-дълбоко и съвършено, отколкото ти някога би могла. Тази истина не омаловажава ролята ти – тя я успокоява.

През нощта предай на Бога и изтощението си.

Това, които сънят невинаги оправя. Умората, която идва от това, че винаги мислиш напред, винаги си нужна винаги носиш емоционален товар. Кажи Му, че даваш най-доброто от себе си, дори когато най-доброто ти се чувства недостатъчно. Моли Го да напълни отново излятото, да възвърне търпението там, където се е изгубило, и да ти напомни, че почивката не е провал – необходима е.

Да, мила приятелко, майчинството е красиво, но и тежко.

То е постоянно даване. Постоянна грижа.

Радост и страх живеят рамо до рамо.

Да обичаш някого толкова много, че неговото щастие и болка да чувстваш неразделни от твоите собствени. И въпреки че е чест, може и да се чувства уморително. Бог никога не е искал този товар да почива само на едно сърце.

Затова се предай!

Вярвай на Бога! Той пази живота им, оформя сърцата им, води стъпките им и ги хваща, преди да паднат. Помоли Го да запълва празнините, да им дава това, което не им достига и да покрива грешките им с благодат. Вярвай Му, Той присъства в живота им по начин, по който не можеш винаги да бъдеш. Вярвай, че ще ти даде мъдрост за утрешния ден, не за всичките дни, а ден за ден.

Когато оставиш тревогите си в Божиите ръце, спокойствието бавно се завръща.

Не защото на всеки въпрос има отговор. Не защото всеки страх изчезва. Но защото помниш, че не си сама в това призвание. Партньор си с Бога, Който никога не спи, никога не се уморява и никога не гледа настрани от това, което обичаш най-много.

Така че през нощта, когато къщата най-накрая заспи, пусни това, което те държи будна.

Пусни контрола.

Освободи се от вината.

Освободи се от напрежението да бъдеш всичко и навсякъде.

И си почивай – знаейки, че докато спиш, Бог гледа.

Помни, че майчинството не е твое, за да го носиш сама. И вярвай, че утре, каквото и да ти донесе, няма да го извървиш без Него.