Поклонете се пред Онзи, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.

Откровение 14:7б

Благословение и слава, премъдрост и благодарност, чест и сила, и могъщество на нашия Бог за вечни времена.

Откровение 7:12

Знам, че почитта и прославата на Бога не означава да живея безупречен живот.

Означава да бъда вярна.

Не искам животът ми да изглежда впечетляващ отвън, докато отвътре липсва вечен смисъл.

Искам моята история – всяка глава, всеки завой, всеки тих момент и болезнен сезон – да сочи отвъд мен и към Бога. Искам името Му да бъде издигнато по-високо заради начина, по който живях, обичах, вярвах и издържах до тук.

Това означава да позволя на Бога да се вижда не само в моите силни страни, но и в моите слабости. Не само в победите ми, но и в провалите ми. Не само в моменти на радост, но и в моменти на предаване. Живот, който възвеличава Бога, не е живот без борба – това е живот, който непрекъснато се обръща към Него.

Искам моята история да почита Бог в обикновените неща, които върша.

В начина, по който говоря, когато никой не гледа.

В това как се отнасям с хората, когато би било по-лесно да си тръгна.

В това как избирам почтеността пред удобството.

Толкова много от живота си живея на невиждани места и искам тези места да имат значение. Искам ежедневните ми избори тихо да отразяват характера Му.

Търпение вместо гордост.

Доброта вместо съдене.

Благодат вместо негодувание.

Вярност вместо страх.

Искам животът ми да възвеличи Господа и в трудните сезони.

Когато молитвите са без отговор.

Когато чакането е повече от очакваното.

Когато разочарованието заплашва да втвърди сърцето ми.

В тези моменти почитането на Бога изглежда като доверие. Вярвам, че Той все още е добър, дори когато не разбирам какво прави.

Искам отговорът ми на трудносттите да говори по-силно от думите ми – да свидетелства, че Бог е верен, дори когато пътят е неясен.

Искам моята история да почита Бога чрез смирение.

Да запомня, че всичко хубаво в живота ми е дар, а не постижение, което съм спечелила сама. Да осъзная, че моите способности, възможности и израстване са резултат от Неговата милост, която работи в мен. Не искам да си приписвам заслугите за това, което Той е направил. Искам винаги живота ми да сочи обратно към Източника.

Щом животът ми постигне нещо, нека бъде това:

Че Бог е имал моето доверие.

Че Бог е бил добър.

Че Бог се прослави.

Искам моята история да възвеличи Господа чрез послушание.

Дори когато послушанието ми струва нещо.

Дори когато ме води по пътеки, които не съм планирала.

Дори когато се налага да се освободя от нещата, които някога държах здраво.

Искам да кажа да, когато Бог ме помоли да се преместя и да бъда готова да чакам, когато Той ме помоли да остана там, където съм.

Искам да следвам Неговото ръководство, а не собствените си предпочитания. Искам животът ми да отразява капитулацията, а не контрола.

Знам, че почитането на Бог не означава, че животът ми ще бъде шумен или известен.

Понякога най-почитаните от Бога истории са тихите – живели вярно, последователно, с любов през времето. Истории за хора, които са се появявали, молели се често, прощавали са свободно и са се доверявали.

Истории, които може никога да не се празнуват публично, но са ценни пред Божиите очи.

И това ми е достатъчно.

Искам животът ми да възвеличи Името Господне в това как обичам.

Да обичам щедро.

Да простя искрено.

Да служа, без да се нуждая от признание и благодарност.

Любовта отразява Бога по-ясно от всичко друго. И ако животът ми е белязан с любов – истинска, жертвена, изпълнена с благодат любов – тогава Божието име ще бъде почитано чрез нея.

В края на живота ми не искам моята история да бъде за това колко добра, колко впечатляваща съм била.

Искам да е за това колко верен е бил Бог.

Искам животът ми да каже:

Бог ме носеше.

Бог ме напътстваше

Бог изкупи пречупеното.

Бог беше достатъчен.

Та това е моята молитва, проста и искрена:

Господи, напиши моята история по начин, който Ти носи слава. Използвай живота ми – всяка радост, всяка мъка, всяка стъпка на израстване – за да отразяваш Твоята доброта. Нека думите ми, изборите ми и вярата ми сочат към Теб.

Всичко, което искам, е историята на живота ми да почита и възвеличи Името Господне.

Щом така говори животът ми, независимо как се развиват главите, това ще е история, която си струва да се живее.