„В престъплението на устните се намира опасна примка, a праведният ще се отърве от затруднение. От плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.”

( Притчи 12:13-14)

Паралелизмът тук е показателен. Според стих 14 добрите думи ни насищат вътрешно с добри неща. Подразбира се, че злото слово също вреди вътрешно (стих 13). Как? Думите въплъщават и усилват мислите.

Когато казваш: „Мразя те. Искам да умреш“, думите са изговорени защото ги чувстваш. Но след това ги чувстваш още по-силно, защото си ги изрекъл. Това, което казваш, изпълва сърцето ти.

Това не означава, че не трябва да бъдем честни относно чувствата си (срв. Притчи 10:18). Но когато изпитваме омраза, трябва да използваме думи, за да я изповядаме, а не за да я излеем. Говори за това с Бога или с приятели и кажи: „Изпитвам гняв, обезкуражен съм, подложен съм на изкушение.“

Думите ти, така да се каже, ще направят мислите видими. Можеш да ги пресееш, да ги разгледаш отстрани и да изхвърлиш глупавите и греховните мисли много по-лесно, защото си ги изказал. Управлението на речта ни е начин да контролираме цялото си същество (Яков 3:2). Исус беше съвършен и затова речта му беше съвършена (Йоан 7:46).

Къде сте виждали да се проявява вътрешната сила на думите, която оформя живота ви?

Молитва: Господи, аз мога искрено да се моля: „Постави стража пред устата ми, Господи; пази вратата на устните ми“ (Псалом 141:3). Моля Те да направиш това, най-вече заради Твоето име, но и защото сърцето ми не може да понесе злите ми думи. Амин.

Автор: Тим Келър

Превод: Радостин Марчев