„Във всичко показвай себе си пример на добри дела. В поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и безукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас“
(Тит 2:7-8).
Шумен е този свят. Разнобойна глъчка с разнопосочни послания е средата, в която живеем и в която растат децата ни. Думи се блъскат едни в други. Послания се надвикват, рекламни известия се боричкат за вниманието ни. Лични мнения се сменят със скоростта на следващия скрол.
Шумно говорим, безогледно се надвикваме, емоционално се налагаме, без да се изслушваме.
Дори и да не е била такава говорилнята през първи век, апостол Павел има какво да ни каже по въпроса. В едно от най-малките си писма той насочва погледа ни към нещо различно: здравото и безукорно говорене.
Любопитен е подборът на тези думи. В гръцкия текст прилагателното „здраво“ е ὑγιής – дума от света на медицината. Означава „цял“, „здрав“, „незаразен“. Изглежда подборът на това понятие е съвсем целенасочен. Това е вид говорене, което не носи вируса на манипулацията, не сее отровата на циничността, не се огъва под натиска на емоцията. Павел призовава за вътрешно устойчив тон на изразяване. Говоренето ни е „здраво“, когато се основава на истината.
Втората дума е ἀκατάγνωστος – „безукорен“, „безупречен“, „неподлежащ на порицание“, „такъв, в който няма за какво да се хванеш“. Кога се изразяваме безукорно? Означава ли, че никога не произнасяме неправилна дума? Означава ли да сме съвършени в реч и изказ? С перфектни послания, идеална граматика, изрядна дикция?
Идеята е по-простичка. Това е говорене, срещу което е трудно да се възрази. То не е безлично, не е уклончиво, не е безсъдържателно. Става дума за говорене, което се характеризира с чистота. Думи, претеглени и премерени според Божието слово. Изказани навреме. Изречени с подходящ тон и с уважение към събеседника отсреща. Думи, които съдържат авторитетност, защото тихо са ни били подсказани от Духа.
Християнското говорене не е нито меко до безгръбначност, нито хапливо до нараняване. То е белязано от настойчивост без агресия, яснота без високомерие, любов без размиване на истината. В него няма нужда от викане. Тежестта на изказа идва от съгласието между подбора на думи и житейското им практикуване.
Ето затова Павел не ни казва просто да говорим „правилно“. По-скоро идеята му е по-лична. Говоренето ни трябва да показва кои сме, да е продължение на държанието ни. Само в такива случаи думите ни ще звучат убедително и съдържателно. Само този вид говорене оставя опонента без аргументи. Не защото сме надвили в спор, а защото здравото и безукорно говорене има силата да обезоръжава.
В един свят на ценностна шумотевица Бог ни кани да говорим ясно и без компромис към истината. В едно море от бушуващи послания Той ни дава слово, което служи като сигурна котва. В един хаос от гибелни гласове Неговите думи носят живот вечен.
Влади Райчинов