Години наред живях с мисълта: Ако само имах възможност да…

Но сега все по-често мислите ми се обръщат:

Дори ако нямам възможност … или Какво ако нямам възможност...

Господи, време е да разменя моето ако само … за дори ако…

Думите ако само … живяха в сърцето ми дълго време.

Само да се бяха развили нещата по друг начин… Само да знаех повече…

Само да избирах по-добре, да действах по-бързо…

Само да се бяха променили обстоятелствата, хората да бяха верни, вратите да се бяха отворили, молитвите да бяха отговорени така, както очаквах.

Житейската философия Ако само… държи очите ми фокусирани върху версия на живота ми, която вече не съществува – или може би никога не е съществувала. Това ме кара да съжалявам, да сравнявам и да копнея за минало, което не мога да пренапиша.

Господи, уморих се да живея с мислите на „ако само…“ Това ме кара да репетирам какво можеше да бъде, вместо да живея това, което е. Кара ме да вярвам, че радостта винаги е само в един различен изход от ситуацията. Убеждава ме, че спокойствието е условно, и зависи от това, дали животът отговаря на очакванията ми. И бавно, без да осъзнавам, „само ако …“ ми краде благодарността и отслабва доверието ми в Бога.

Затова днес избирам да го разменя за „дори и ако..“, или „дори и… “ Дори и изцелението да не идва, когато аз ткова го искам. Дори вратата да остане затворена.

Дори отговорът да е „Не“, или „Още не“, или по-различен от колкото се надявах.

Дори пътят да е по-труден, отколкото си представях.

„Дори и да“ не отрича болката – декларира доверие сред нея.

Боже, научи ме на силата на „дори и ако…“

Научи ме да стоя твърдо, когато обстоятелствата се променят, знаейки, че Ти не се променяш. Нека „дори и ..“ стане моя декларация за вяра:

Дори и да не разбирам, ще Ти вярвам.

Дори да се страхувам, ще се опра на Теб.

Дори резултатът да е несигурен, ще вярвам, че Ти все още си добър.

Да замениш „ако само“ с „дори ако“ означава освобождаване от илюзията за контрол. Означава да приемеш, че вярата не се гради върху идеални условия, а върху увереността в това, което си Ти, Господи!

Означава да изберя послушанието пред увереността и доверието пред удобството. Означава да вярвам, че присъстваш не само в отговорите на молитви, но и в тези без отговор.

Боже, помогни ми да се приема такава, каквато съм, а не това, което бих искала да бъда. Излекувай местата, ранени от разочарование, съжаление и сравнение. Напомни ми, че животът ми не се определя от пропуснати възможности, а от Твоята милост. Нищо не се пропилява в Твоите ръце – нито забавянията, нито отклоненията, нито разочарованията.

Нека „дори и да“ оформи позицията ми към бъдещето.

Дори пътят да е дълъг, с Теб ще го извървя.

Дори товърът да е тежък, няма да го нося сама. Дори и да се огъна, Ти няма да ме оставиш да падна отвъд Твоята помощ.

Нека този вид вяра се вкоренява дълбоко в сърцето ми – вяра, която не зависи от резултатите, а от взаимоотношенията ми с Теб.

Боже, още помня моите ако само моменти, но те вече не ме определят. Избирам да живея със смелост, надежда и доверие – закрепени в дори и ако...

Дори животът ми да не се развие така, както съм планирала, вярвам, че Ти пишеш нещо по-великои по-красиво отколкото мога да си представя. И тази вяра е достатъчна да ме отведе напред с Теб!