Повечето хора вярват, че най-големият им проблем са самите те – техните навици, импулси, липсата на дисциплина, неспособността им да се променят. Затова се стараят повече. Поставят си правила. Преследват самоусъвършенстване. Опитват се да спасят себе си от бъркотията, в която се чувстват уловени.

Но Евангелието разказва различна история. Исус не дойде, за да те спаси просто от слабостите на твоята личност, от човешкото или от борбите ти. Той дойде да те спаси от нещо много по-дълбоко. Той дойде да те спаси от природата на първия Адам.

Писанието никога не представя проблема на човечеството като липса на усилия. То го представя като проблем на грешната природа.

Римляни 5 ни казва, че чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина върху всички хора. Това е причината за падналата природа или естество на първия Адам.

Изначалният проблем никога не е бил в отделните действия на човека. Основната причина е в наследството – в унаследената греховна природа. Ние сме родени в състояние, което не сме избрали сами, но напълно сме преживели. Това състояние Библията нарича „в природата на Адам“.

Да бъдеш в Адам означава повече от това да правиш грешки. Това означава, че фундаментът или източникът на живота е безполезен, защото е увреден. В човешката природа има отделяне от истинския източник на живот, раздяла с Твореца. Затова опитите да произведеш живот от природа, която не може да го даде, са ялови.

Затова методът на “самоспасяването” никога не работи. Не можеш да поправиш една природа, само като управляваш поведението ѝ. Не можеш само чрез дисциплина да излезеш от духовната смърт.

Но завършеното дело на Господ Исус Христос променя всичко. Когато Исус умря, Той понесе със Себе си адамовата човешка природа в гроба. Когато възкръсна, Той не я донесе обратно. Той възкръсна като начало на ново творение, като втория Адам.

Господ Исус не дойде като по-добър пример на първия Адам. Той дойде като последния Адам. В I Коринтяни 15 четем: „Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.“

Евангелието не е покана за самоусъвършенстване на “стария човек”. То е покана към ново човечество. На кръста Исус не просто прости грехове. Той сложи край на една линия и положи началото на друга.

Във II Коринтяни 5 Павел заявява:

„И тъй, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново.“ Това не е поетичен език. Това е духовна реалност.

Невярващите често усещат тежестта на нуждата да бъдат спасени от самите себе си, защото живеят от природа, която не може да произведе мир, правда или живот. Евангелието не осъжда това осъзнаване. То го обяснява. Ти никога не си бил предназначен да носиш бремето да поправяш себе си. Замисълът е да получиш нов живот.

Благодатта не отрича истината. Благодатта я разкрива. Истината не е, че си по-лош, отколкото си мислел. Истината е, че разрешението е много по-велико, отколкото си си представял. Исус не дойде да те учи как по-добре да управляваш Адам. Той дойде да премахне стария Адам изцяло. Чрез единението с Христос старата идентичност не се поправя. Тя се заменя.

Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

(Галатяни 2:20)

Затова Исус каза на Никодим: „Трябва да се роди човек отново.“ Не да бъдете обучени отново. Не да бъдете подобрени отново. А да се родите. Ново начало от нов източник. Плътта ражда плът, но Духът ражда дух. Християнството не е призив да станеш по-добра версия на себе си. То е призив да приемеш живота и новата природа от Друг.

Сърцето на Отца никога не е било за осъждение. То е било за възстановяване. Бог не е бил разгневен на човечеството, борещо се в Адам. Той е бил движен от състрадание.

Затова изпрати Своя Син – не да изисква промяна (усъвършенстване) на старото естество, а да подари дар, приет чрез вяра – нов човек по образа на Христос!

Римляни 5 казва, че където се умножи грехът, там благодатта се умножи още повече. Благодатта не среща усилието на човека към усъвършенстване по средата на пътя. Благодатта заменя цялата система.

Когато някой повярва в Господ Исус, той не се съгласява да се старае повече. Той се съгласява да умре и да възкръсне с Него. Той преминава от Адам в Христос. От усилие към приемане. От самоспасяване към приемането на Спасител. От смърт към живот.

Това е, което разтапя сърцата.

Ти не си счупен съд, отвъд възможност за поправка. Ти не си провален проект. Ти не си осъден, защото не можеш да се спасиш сам. Исус никога не е искал това от теб. Той направи онова, което ти не можеше да направиш – веднъж завинаги. Той сложи край на господството на първия Адам и отвори вратата към синовство, свобода и живот в Христос.

Евангелието не призовава към бягство от самия себе си. То приканва за новорождение в Господ Исус Христос.

И това променя всичко!

Тодор Ботев