„Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така – и сладостта на сърдечния съвет на приятел.”

(Притчи 27:9)

Приятелството е приятност, което буквално означава сладост. По времето, когато е писана книгата Притчи, хората не са можели да добавят сладост в храната, а само да я откриват. Приятелството е същото. Можем да работим върху него, като подобряваме постоянството, прозрачността, чувствителността и съветите. Но приятелството започва с откритие. Трябва да намерим хора с общи интереси и виждания.

К. С. Луис пише: „Когато искреният отговор на въпроса „Виждаш ли същата истина?“ е „Не виждам нищо и не ме интересува истината; искам само приятел“, не може да възникне приятелство. … Няма да има нищо, от което да се създаде приятелство. … Тези, които нямат нищо, не могат да споделят нищо; тези, които не отиват никъде, не могат да имат спътници.“

Християнската вяра може да създаде дълбока близост между хора, които са различни по всички други начини. Ето защо приятелството между вярващи от различни расови групи може да бъде толкова силно формиращо. Те са окрилени от вярата в най-добрия приятел на душите ни (Йоан 15:13–15), Чието постоянство, уязвимост и любов са ненадминати.

Имате ли християнски приятелства, които преодоляват расовите и националните бариери? Как бихте могли да създадете нови и да задълбочите вече съществуващите?

Молитва: Господи, Твоето благовестие събаря бариерите между хора от различни етноси и култури (Галатяни 3:26–28), но аз прекалено много общувам и се движа с хора от моята собствена (расова и социална) група. Обогати ме и покажи на света силата на благовестието, като ми помогнеш да разширя междурасовите си християнски приятелства. Амин.

Автор: ТИМ КЕЛЪР

Превод: Радостин Марчев