Гъст облак дим покрива небето над южната част на Чили днес, но още по-гъста е тъгата, обземаща хиляди семейства в градовете Лиркен и Пенко.
Неотдавнашните горски пожари, които вече отнеха живота на най-малко 20 души и погълнаха над 34 000 хектара, поразиха християнските общности с особена ярост.
На фона на трагедията, сърцераздирателни изображения, споделени от платформи като Chile Evangélico, показват това, от което мнозина се страхуваха: пълното унищожение на църкви, служещи като духовни убежища за стотици вярващи.
Църкви, сринати до руини
Ненаситните пламъци, подхранвани от екстремни метеорологични условия, не правеха разлика между домове и места за поклонение. Местни доклади и видеоклипове, разпространяващи се в социалните медии, потвърждават, че няколко евангелски църкви са загубили своите сгради.
Видеото, споделено от страницата на Chile Evangélico, показва овъглените останки на църкви, където допреди няколко дни се е пеела хвалебна музика. Метални столове, изкривени от жегата, музикални инструменти, превърнати във въглен, и Библии, сведени до фрагменти от изгорели страници, рисуват опустошителна сцена.
„Беше ужасно. Опитах се да намокря колкото можех повече, но пламъците се приближаваха към моя район за секунди“, разказа жителка на Лиркен, отразявайки хаоса, който е преживяла.
За евангелската общност загубата надхвърля материалната; тя представлява мястото за срещи, общението и социалната подкрепа, която тези църкви са предоставяли на най-уязвимите квартали. Съобщава се дори за разрушаването на историческа църква в Лиркен, датираща от 1913 г. – удар върху наследството и паметта на вярата в района.
Свидетелства за болка и надежда
Човешките истории зад статистиката са сърцераздирателни. Цели семейства, много от които принадлежат към местни църкви, са загубили всичко. Случаят с Матиас Ариагада, който загубил баща си и домашния си любимец при бедствието, шокира нацията.
Въпреки това, сред пепелта, вярата на нашите чилийски братя и сестри остава непоклатима.
„Няма значение, че сме загубили всичко, живи сме“ е фразата, която резонира сред оцелелите, много от които, въпреки че все още са засегнати от бедствието, вече се организират, за да помогнат на своите съседи. Християнската солидарност е бърза: различни благотворителни организации вече разполагат с ресурси, за да помогнат на засегнатите в регионите Нюбле и Биобио.
Хавиер Боланос
DIARIO CRISTIANO