„В Неговата ръка е животът на всяко живо същество
и дъхът на всеки човек.“ 
(Йов 12:10)

Втората половина на януари. Празничният дух съвсем си е отишъл. Подаръците са употребени и забравени, а на мястото на коледните базари има само сенки и подмятащи се боклуци. Студът се е настанил трайно и знаем, че ще поостане.

Януарската зима никак не прилича на декемврийската. Сякаш инстинктът ни казва да се опаковаме в пухено одеяло и да спим зимен сън.

Въпреки това делата продължават. Земята не спира да се върти и някой има нужда от нас. Понякога този някой сме самите ние. Понякога е човекът до нас. Най-често хибернирането е невъзможна мисия. Затова точно тогава, когато енергията е най-ниска, имаме нужда да си припомним основни истини.

Десет милиона.
Толкова пъти вдишва въздух средно един възрастен за една година. Децата – дори повече. И макар, докато пиша това, да усещам в дробовете си малко кислород и повече други химични съединения от чистия софийски въздух, всяко от тези вдишвания е подарен още един миг живот. А всеки от тези мигове е безценен, защото после няма да го има. И не искам да ги изживявам безпаметно.

Десет милиона.
Толкова подаръка ни дава Господ всяка година (за децата винаги има повече подаръци). До деня, когато вече няма да ги броим, а ще живеем в славата Му. Нека всяка сутрин бъдем благодарни и да използваме кислорода за безплатни подаръци, които ние можем да приготвим за някого: добра дума, усмивка, ръка за помощ.
Господ е добър и във втората половина на януари.

Марти Райчинов