Библейската история започва със сътворението на земята и небето, растенията, животните, рибите, птиците и накрая човека. Този разказ е много познат и понякога именно това ни пречи да го видим в неговия символичен образ. 

Как започва историята на всеки един от нас? Как влизаме в живота и се присъединяваме към своите семейства? С нашето раждане.  Дори имаме универсалния навик да празнуваме рождените дни. Защото раждането е важно –  с него започва животът. 

Представете си библейската история за сътворението като разказ за раждане. Тук са вплетени няколко перспективи, които оформят цялостна 3Д картина. 

„В начало Бог сътвори небето и земята.“ Добре е да си напомним, че „небето и земята“ в този израз са цялостно описание на материалния свят.  „А земята тогава беше безформена и пуста, тъмнина обгръщаше бездната и Божият Дух се носеше над водите.“

Началото на Битие ни представя образи, които наподобяват утроба. „Земята, водите и небето“ бяха приготвени да „произведат“ растенията, животните, рибите, птиците. А накрая с директната намеса на Твореца щеше да се роди и Човекът.

Отначало разказът е сбито обобщение – Бог създаде човека – мъж и жена. Авторът обаче решава да даде малко по-подробна картина на човешкия произход: 

За разлика от всички останали творения, които бяха произведени под силата на божествената реч, човекът беше специално изработен. „Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество.“  После разказът намеква, че първия човек беше самотник сред безчет животни –  що се отнася до Адам – тук имаше нещо незавършено. Не се намираше „равностоен партньор, подходящ за него.“  „Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа. Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“ И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.“ (Битие 2)

Сега вече човекът е напълно завършен. Първите човеци нямаха нормално човешко раждане в света. И все пак всички образи от пристигането на едно бебе на бял свят присъстват в тази картина: водата, която оформя от хаотичната пръст, кал – материалът за човешката плът;  кръвта, която е пролята при „операцията“ на Адам и първото жизнено дихание в ноздрите. 

Ето че имаме току-що родени „бебета“ –  човеци, които „бяха голи, но не се срамуваха.“ 

А Бог заръча на човеците да се плодят – да раждат още и още бебета.  

Красиво нещо е животът. Поне в началото. После се появяват бодилите. Адам и Ева успяха да вгорчат идилията със своето падение. Оттук нататък продължението и запазването на живота щяха да бъдат трудна работа – не само раждането – с болка за жените, не само оцеляването – с пот на чело, но и като изкупление от проклятието на смъртта – връщането на човека при пръстта.

Тези елементи присъстват във всички следващи разкази в Писанията, които описват всяко ново начало именно като раждане – с образите на Духа, водата и кръвта. И Страданието. 

• В разказа за потопа безформените води отново заляха земята. След дълги дни на тъмнина „Бог си спомни за Ной и за всички …, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.“ (Битие 8:1) После гълъб донесе вестта за края на убийствения потоп.  След стъпването на суха земя, Ной изгради жертвеник на Господ и принесе жертва за всеизгаряне. (Битие 8:20) Бог отново заръча на човеците да се плодят.
• Историята на Изход работи със същите символи в леко разбъркан ред. Разказът започва с това, че „израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях.“ (Изход 1:7). Но бяха роби с труден живот. Фараон се опитваше да избие новородените им деца. А Господ чу стенанията им. И започна раждането на Израил като народ. Изходът стартира с кръвта на пасхалното агне и преминаването на Червено море, чиито води бяха разделени чрез вятъра от Бога.  Раждането дори е потвърдено от Бога в самото начало на тази сага: „Така говори Господ: Израил е Мой първороден син;“ (Изход 4:22)  

  Това ни води към Голямото Ново Начало, което се описва с Новия завет. Картината на раждане добива съвсем реалистично изпълнение с Божественото зачатие и Рождеството на Христос. И все пак тези символични образи, които разкриват небесни реалности, не престават да изплитат историята на Изкуплението в целия земен път на Исус. 

Раждането Му е едновременно радост и страдание. Кръв и вода пролива не само Мария. Посичането на малките момченца във Витлеем е само началото на новия болезнен Изход. 

Порасналият Христос също премина през водите на новорождението. 

Планът за изкупление започна от река Йордан, където кръщаваше Йоан.  Той не разбираше защо Исус трябва да мине през водите и затова Господ му обясни: „…на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ „И след като се кръсти, Исус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божият Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Матей 3:15-17) 

Родилните болки на Новото творение завършиха със смъртта на кръста:  „… един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода.“ (Йоан 19:34) 

В Първо послание на Йоан глава 5, апостолът синтезира тези образи в голямата картина на Бога – в сътворението, в Божия план за изкупление и спасение на човека, в Бог Син: 

Този е Исус Христос, Който дойде чрез вода и кръв, както и чрез Духа – не само чрез вода, а чрез вода и кръв. И Духът е, Който свидетелства, понеже Духът е истината. Защото три са, които свидетелстват: духът, водата и кръвта; и трите свидетелстват за едно. Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямото, защото е Божие свидетелство, с което Бог свидетелства за Своя Син. Който вярва в Сина Божий, има това свидетелство у себе си. Който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син. А свидетелството е това, че Бог ни е дарил вечен живот и този живот е чрез Неговия Син. Който има Сина Божий, има този живот. Който няма Сина Божий, няма този живот. (Първо Йоаново 5:6-12)

Защо апостол Йоан обяснява всичко това?

Защото цялата библейска история описва същината на Божия план – за живот, за семейство с човеците, за спасение и освещение. Духът, водата и кръвта, също както страданието на Христос, не са инструменти, с които човек да борави, спекулира и употребява за разни цели. Духът, водата и кръвта свидетелстват за най-голямото богатство, с което може да бъде благословен човек – раждане/осиновление и живот в Божественото семейство: 

Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е Божие дете. И всеки, който обича Родилия, обича и Родения от Него. По това познаваме, че обичаме Божиите деца – като обичаме Бога и спазваме Неговите заповеди. Защото любовта към Бога се състои в това: да спазваме заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки. Защото всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И тази е силата, която победи света – нашата вяра. Кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Исус е Божият Син? (Първо Йоан 5:1-5)

„Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих.“   (Псалм 2:7; Евреи 5:5)