И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители.

Ефeсяни 4:11

Много братя християни запазват за себе си някое от петкратното служение. Според тях жената не може да бъде пастир и учител…

Да, човек може да забрани на жената да поучава, да пастирува в църква. Но никой не може да ѝ отнеме пророческото ѝ служение.

Пророчицата не е като всички останали, защото тя вижда това, което другите все още не могат да разберат.

Тя плаче, когато никой не разбира защо.

Тя се застъпва, преди другите дори да разберат, че ще има буря.

Тя чувства бремето там, където всичко изглежда „добре.“

Тя живее трудно, защото носи откровение.

Може би години наред е мислела, че нещо не е наред с нея.

Твърде дълбоко. Твърде динамично. Твърде чувствително. Твърде духовно.

Но това, което тя дълго не осъзнава, че това „твърде много“ е точно онова, от което Бог се нуждае в този час.

Когато тя говори, не клюкарства, тя разбира.

Тя не се скрива, тя разбърква атмосферата.

Тя не чака да бъде помолена, тя говори, когато Бог ѝ дава Слово…

Ще я познаете по товара, който носи.

Между другото, небето подкрепя нейното послушание и покорство, а тъмнината реагира, когато си отвори устата.

Тя често не се вписва, защото е отделена.

Тя не винаги е разбрана, но безспорно е помазана.

Моля, ако си жена с пророческо служение, помни:

Ти не си луда.

Ти не си пречупена.

Не се превъзнасяш.

Просто изпреварваш графика на събитията.

Затова:

Продължавай да виждаш това, което Бог ти открива.

Продължавай да се молиш за повече от Него.

Продължавай да се подчиняваш на Него.

Бог ти вярва в дълбокото, защото си създадена да го носиш.

Защото ти го виждаш преди да стане тенденция.

Чувстваш го преди да се прояви.

Разпознаваш го преди да е казано.

Забелязваш промяната в атмосферата.

Усещаш, когато нещо не е наред, дори когато всичко изглежда наред.

Чуваш шепота на небето, докато всички останали още ръколяскат.

Виждаш зад усмивката, под повърхността, право в духа.

Носиш товара преди пробивът.

Застъпваш се преди другите дори да знаят, че нещо предстои.

Скърбиш за това, което предстои.

Радваш се преди да пристигне доброто.

Понякога те разбират погрешно.

Но Господ знае коя си ти

Адът също знае коя си ти.

Ти възприемаш, не драматизираш,

Ти не си любопитна, ти си осъзната, ориентирана в измеренията.

Вярвам, чи никой не може да фалшифицира това масло.

Никой не може да вземе това бреме.

Никой не може да заглуши това, което Бог ѝ показва тайно.

Затова пророчицата не забелязва просто така. Тя предупреждава, гледа, вижда, воюва.

А когато моментът дойде, тя не заявява: Казах ви!

Казва: Да продължим. Вече сме се подготвили.

Ако всичко това докосне духа ти, то е защото си една от тях.